Отровните думи, които се правим, че не чуваме в реалния живот

Романът “Отровни думи” (изд. “ЕМАС”) на испанската писателка Майте Каранса е от четивата, които са ме разтърсили из основи. И макар да е минало известно време от момента, в който прочетох книгата, все още не мога да се отърся от усещането, че подобен сюжет вероятно се развива в момента някъде около мен, без да знам за това и без да мога да направя каквото и да било. А безсилието на възрастните е ужасно, щом страдат деца…

Барбара Молина е на петнайсет, когато изчезва от вкъщи. Тя винаги е била бунтарка и поведението ѝ никак не е от онзи тип, който кара възрастните да те потупват по главата и да ти казват: “Браво, моето дете!”. След като изчезва, инспектор Лосано трябва да разплете сложните нишки на семейните и приятелските взаимоотношения, в центъра на които стои момичето. Прекалено строгият баща, слабохарактерната майка, либералните леля и чичо, обидената приятелка, преподавателят-съблазнител и богаташкият син – всички те се оказват по един или друг начин в центъра на събитията, довели до изчезването на Барбара.

Криминалните следователи знаят, че ако отвлечените не бъдат върнати бързо, шансът да са живи е минимален. Инспектор Лосано е пред пенсия и тежкият случай с изчезналото момиче ще тежи на съвестта му като недовършен, макар за 4 години да е провел всички възможни разследвания. Наследникът му – младокът Суреда – едва ли ще се интересува от безнадежден случай, но старият полицай се чувства длъжен да предаде работата си и започва да му разказва всичко за заподозрените, за предприетите действия и за задънените улици, до които е достигало разследването през годините.

Прегледът на досието на момичето минава през семейните отношения и качествата на родителите:

  • майката Нурия Солис, водена от чувството си за вина, че вечно няма време за децата си, първо оставя Барбара да прави каквото пожелае, а след изчезването ѝ тотално се срива и се подчинява на думата на мъжа си;
  • бащата Пепе Молина е толкова активен в желанието си да открие изчезналата си дъщеря, че провежда собствено разследване, организира шествия и се превръща в солидна опора на разследването;
  • лелята и чичото са олицетворение на семейството, за което мечтае Барбара: предлагат на момичето достатъчно хлабави граници, в които да се забавлява и да живее, без нещата да излизат от контрол и да се превръщат в хаос.
Семейните отношения, извадени на показ, представят грешките на родителите и дават обяснение за бунта на Барбара Молина, но не отговарят категорично на въпроса защо е изчезнала и кой я е отвлякъл.
Основните заподозрени в хода на разследването са двама и четири години по-късно все още са на свобода поради липса на доказателства. Инспектор Лосано не е сигурен към кого да насочи обвинително пръст, защото и двамата изглеждат еднакво виновни: Мартин Борас е син на богаташи и е безкрайно разглезен, защото родителите му успяват да покрият всеки негов гаф. Учителят Хесус Лопес пък е известен с привличането на ученички-фенки и установяването на отношения на ръба на коректната връзка учител-ученик. Ден преди да бъде окончателно пенсиониран, Лосано получава информация, която ще обърне всичко нагоре с краката: отдавна забравен глас се обажда на Ева Караско – приятелката на Барбара – с молба за помощ. И връзката прекъсва… Ще се окаже ли наистина жива изчезналата девойка? Отговорът на този въпрос разнищва старият полицай във вечерта на своето изпращане, което ще се окаже съдбовно и за него, и за семейство Молина.

Романът “Отровни думи” на Майте Каранса (изд. “ЕМАС”) е една от най-сериозните юношески книги, които съм чела. Темите, засегнати от авторката, отразяват една страна в човешките отношения, която бива потулвана поради сериозността си, а именно темата за насилието над децата. Книгата ми се стори полезна и заради способността ѝ да покаже на тийнейджърите, които се бунтуват силно срещу всеки родителски съвет, как да търсят правата си, за да не изпадат в критични ситуации без възможност за изход.

Докато изследвате историята на 15-годишната девойка, вероятно ще се оглеждате и ще се опитвате да отгатнете колко от младите жени, които срещате по улицата, са подлагани на тормоз от близки и приятели. Ще се замислите колко грешки са способни да допуснат родителите си, водени от нездравословна обич и как социалното неравенство може да възпитава чудовища. И със сигурност ще погледнете на цялата мозайка от човешки отношения през погледа на жертвата – безценен опит, чрез който отношението ви по темата с насилието над децата никога повече няма да бъде безразлично!

Преводът на “Отровни думи” е дело на Боряна Цонева, а романът е носител на Националната награда на Испания за детско-юношеска литература за 2011 г. Книгата бе номинирана и в категория “Майстори” на награда “Бисерче вълшебно” 2015.

Автор: Вал Стоева