От приказната лаборатория на Detskiknigi.com: Магическият свят

Дойде ред и на третата приказка, която малките участници на Digital KidZ сътвориха. В отбора на Славена Маринова, носещ името „Магическият свят“, хрумките се появиха с помощта на Story Cubes. Ето и резултата:

Имало един звяр, който много обичал разни тъжни хора, когато са най-отчаяни и алчни. Един човек решил да го намери и простреля, и да сложи край. Той много дълго го търсил и най-накрая го намерил. Видял една голяма стъпка, разбрал, че е на звяра, последвал следата и стигнал до една къща, на която било нарисувано тъжно човече. Почакал, пообиколил къщата, видял го и през един прозорец го прострелял само с една стрела. Станало много светло и уличните фенери, които разпръсквали мрака, сами спрели да светят. Светът станал много по-добро място, слънцето светело по-силно и се появила на небето дъга. Хората направили една статуя в чест на човека, убил звяра, на която били изобразени везни, наклонени към страната на Доброто, а не на Злото.

Минали много години, земята се наводнила, плували много риби. Светът пак бил забравил Доброто. Тогава рибката Златка намерила старата стрела, с която бил убит звяра. Изведнъж гръмнала светкавица в морето и станала магия. За всички хора било мистерия, как от магията, рибката Златка се превърнала във фараон в Египет. Фараонът изобретил фенерчето, за да донесе светлина в света и чрез магия с един магнит го сложил нависоко, за да осветява по-силно Земята. Както си седял в пирамидата и се радвал на сътвореното, изведнъж стрелата се превърнала в пчела, тъй като магията била силна и въздействала на всичко около нея. Пчелата полетяла към един човек с парашут. Спукала парашута и човекът станал тъжен, защото полетял към земята от много високо.

Падайки, той си помислил: „Как да открия стол, за да падна върху него и да не се ударя много?“ Извадил от джоба си лупа, огледал земята под себе си и видял веднага един стол. Когато се приземил върху него, без да се нарани, видял, че столът е на върха на една кула. Влязъл вътре в кулата и видял нарисувана една ръка, след нея стъпка на пода и той последвал знаците. Намерил скрита една магическа пръчка и превърнал с нея телефона, който вече му бил ненужен, в цвете. Излязъл от кулата, за да види какво има около нея, и видял една индианска палатка. В този момент от нея се изстреляла сигнала стрела. Човекът опитал да се приближи до палатката, но около нея било пълно с пълзящи бръмбари. Хвърлил цветето надалеч и всички бръмбари се завтекли към него, и освободили пространстовото около палатката. Той се приближил до нея, искал да влезе, но била заключена с катинар. Дошла му идея, но в този момент станало много тъмно и се завихрила буря, незнайно защо.

Той се скрил под едно дърво и заспал. На следващата сутрин имало дъга и той тръгнал към Гърция. Но по пътя намерил ключ. Зачудил се за коя ключалка е и се сетил за палатката. Бързо се върнал обратно и отключил палатката. Вътре го чакали събрани много индианци – и весели, и тъжни. Той излязъл обратно и видял срещу себе си дървото, под което се бил подслонил по време на бурята. Изведнъж дървото изчезнало и човекът разбрал, че е магическо. До дървото пасяла една овца, която се стреснала от ябълката, защото ябълката паднала от невидимото дърво. И в следващия момент всичко изчезнало – и овцата, и ябълката. Човекът седнал на тревата да помисли какво се е случило току-що и не усетил как станало нощ. Прибрал се в палатката и светнал лампата, а индианците му направили знак да затвори след себе си входа.

Всички заспали, но след време се събудили от странна светлина навън. Човекът излязъл, подпрян на един бастун, който индианците му дали, защото бил много уморен от пътешествията си и видял фонтан на мястото на дървото, което било изчезнало предишния ден. Седнал до фонтана и отворил книга, за да почете на слънце. В един момент затворил книгата и се усмихнал. Бил се сетил за кулата, и за стрелата, с която бил прострелял звяра преди много години. И се зарадвал, че Злото било спряно и се успокоил и заживял до края на живота си щастливо.

–

Приказката бе измислена и разказана от Николай Градинаров, Юлия Николова, Маги Унгузова и Ника и Юрий Алкалай.