От Ком до Емине Бръмбалюгите отиват на море

Времето се затопля и с наближаване на края на извънредното положение планините започват да ни зоват неудържимо. Такива чувства обземат и нашата сътрудничка Искра Йорданова. Ето какво разказва тя за книгата „От Ком до Емине – Бръмбалюгите отиват на море“

Слънцето все по-често ни изкушава да излизаме, за да се доближим до природата, макар и чрез правила. Друг е въпросът дали и как успяваме. За щастие има книги, които ни карат да мечтаем за планина – без маска, ръкавици, скафандър или шнорхел, може би само с дъждобран и удобни туристически обувки. Такава е „От Ком до Емине – Бръмбалюгите отиват на море“ от Зорница Здравкова.

Преди доста време бях споменала на авторката, че много ми се иска някой ден да извървя поне малка част от Камино де Сантяго (поклоннически път, изминаван преди поради религиозни подбуди, а днес и като предизвикателство за краката и/или душата), а тя ми препоръча да съм се опитала първо да се справя с българското „Камино“ – от връх Ком до нос Емине. Тогава не знаех, че подготвя книга и останах очарована след излизането й от печат.

В нея трима приятели решават да опознаят Стара планина, като изминат 600 километра пеша за 18 дни. Зорница Здравкова ги е нарекла Хайдедавървим, Ахзабравихсинещо и Радвайсенаживота и е скрила реалните лица, но пък е споделила на преден план черти от характерите на участниците, от техните навици, привички, стремежи.

Става въпрос все пак за реално случили се дни. Така е в цялата книга, защото тримата се срещат и с други ентусиасти. С тях понякога споделят трудностите и радостите на приключението, започнало в един „нищоособен“ ден с взети от Ком различни по големина камъни заради желания и тяхното сбъдване. А, и със забравеното място на една сгушена в храстите раница.

Не ми се иска да разкривам подробности от забавните случки на групичката, защото такива определено не липсват. Зорница ги представя така, че дори и героите да не са се смели на момента, то със сигурност споменът чрез майсторския разказ е превърнал тежестта на личния товар в поносима, болката от неудобните обувки – в нов дизайнерски подход (с помощта на лейкопласт), липсата на удобно легло или баня – в изобретателност (дъжд + капчук).

Не липсват и приятните изненади, като тази с подарените резени диня или близката среща със скален орел. Много добро е решението на автор и художник да присъства както тази птица, така и други „съкровища“ на Стара планина чрез рисунки и описания в речник, поместен в края на книгата. Освен това в бележки под линия присъстват обясненията на думи, които може да бъдат непознати за читателите, а в повествованието с удебелен шрифт* са ключовите думи, като дори номерът на всяка от страниците е разкрасен с детайл, важен за конкретната глава.

Двете корици на изданието също са със симпатични рисунки. На едната прочитаме встъпление в стихотворна форма, насочващо към поетичната страна на изминатия път (откривам и такава), а чрез другата затваряме книгата с усмивка и с нотен текст на песента „Слънчице мило мамино“.

Разбрах, че художничката Ема Иванова за първи път се сблъсква със задачата да илюстрира книга и успява на почти всяка страница да насочи вниманието към даден мотив или образ. Зорница Здравкова пък за първи път споделя написаното от нея с по-голяма аудитория. Резултатът е книга, която не претендира да служи за пътеводител, но пък носи искреност, топлота и желание да преживееш също нещо твое си, нещо истинско с близки и нови приятели, с издръжливи или не толкова. Дори и за ден, дори и на близкия хълм, дори и в близкия парк. Защото често се съсредоточаваме в дадена цел, в собствената си човешка уникалност и не ни се иска да се чувстваме зависими от другия, от другите.

Опитваме се да спазваме дистанция – виртуална и физическа, но забравяме, че това не означава да бъдем дистанцирани спрямо чуждите трудности и успехи. Ето затова е добре различието да поставя и сваля маски умно. Или, както авторката ще си помисли, вперила поглед към звездите:

„Виж ти, всички гледаме в една посока, нагоре… и все пак виждаме различни неща. Колко по-пъстър е светът с толкова много очи, които гледат различно на него. Колко по-богат! А аз исках да избягам от това. Защото си бях наумила как точно трябва да ми се случи.“

Книгата е подходяща за изследователи (8-10 г.) и мечтатели (11-13 г.), както и за всички по-големи братя, сестри и родители. За хора, които обичат природата, но и за тези, които не се страхуват да предизвикват себе си – чрез ходене или чрез четене. На мен ми остава да си представям как съчетавам двете в едно.

*В книгата е използван шрифт Adys, предназначен да улеснява читатели с лека до средна степен на дислексия.