Смъртта като тропически остров

Загубата на обичан от теб човек е трудна за осмисляне и приемане от възрастните, а какво да кажем за децата. Особено ако човекът е любимият ти дядо. В своята илюстрована книжка „Островът на Дядо“ (изд. Арлайн Студиос) Бенджи Дейвис е избрал красива, простичка и жизнеутвърждаваща история, с която да разкаже на децата за неизбежната раздяла с любими хора и да им помогне да приемат смъртта като част от живота.

Сид обича своя дядо и често му гостува в неговата къща (дори знае къде е скрит ключът от външната врата!). При поредното посещение обаче дядо му го кани да се качат на тавана, а там зад завеса се крие метална врата, която ги извежда на палубата огромен кораб. Двамата се отправят на морско пътешествие и скоро стигат до приказен остров. Следват дни на забавления и радост, но когато Сид решава да се отправи обратно към дома, дядо му избира да остане на острова завинаги. В текста Дейвис никъде не споменава смъртта, но дори и за по-малките читатели/слушатели става ясно, че Дядо и Сид никога повече няма да се видят. И макар в читателското сърце да се промъква малко тъга, когато двамата се сбогуват, цялостното усещане от книгата е за неповторимо и цветно приключение.

Как Бенджи Дейвис постига това? Като представя смъртта на Дядо като невероятно приключение. А нелеката задача да убедят в това читателите имат илюстрациите му – ярки, бликащи от живот, криещи безброй дребни детайли. Няма как да не усетите приключенския дух, когато погледнете огромния корпус на кораба, извисяващ се над околните къщи. Или да не се замаете от пищния тропически остров на Дядо, където най-различни животни надничат зад всяко листо. Крайният резултат от работата на Бенджи Дейвис е истински цветен празник на живота, любопитството към всичко, което ни заобикаля, и магията на споделените забавления.

Нуждата от книги като „Островът на Дядо“, които подходжат към темата за смъртта с нехарактерна за нашите ширини ведра и положителна нагласа, е безспорна. Като родител оценявам високо помощта, която идва в толкова красива форма. Надявам се книгата да се настани в повече семейни библиотеки и вярвам, че голяма част от заслугата за това ще бъде на пъстрите илюстрации.

Книгата е част от кампанията „Дни на илюстрованите книги“.

Автор: Лора Филипова