Олга Громова и „Захарното дете“ се срещат с българските читатели на 10 септември

Камерна зала на Младежки театър „Николай Бинев“ (бул. „Дондуков“ 8) ще бъде домакин на
разговор с руската писателка Олга Громова за нейната книга „Захарното дете“ (Издателство „Точица“) на 10 септември 2019, вторник, 19 ч.

В срещата ще вземат участие и преводачката на повестта Здравка Петрова, театралния режисьор и писател Йордан Славейков и актрисата Ангелина Славова.

Книгата на Олга Громова представлява записания от нея разказ на Стела Нудолская, чието детство е преминало в края на 30-те и началото на 40-те години в Съветския съюз. Този много личен разказ е за петгодишната Еля, расла щастливо в любящо семейство и изведнъж озовала се в страшен, неразбираем за нея свят. „Захарното дете“ е най-вече роман за възпитанието, история за обичта.

Книгата е отличена с престижния знак на мюнхенската библиотека White Raven. Българското издание на книгата е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Пред читателите на българския сайт Тоест неотдавна Олга Громова заяви:

В Русия повестта се възприема повече като историческа. И тези сравнително неотдавнашни събития още са болезнени в паметта на потомците, за тях все още се спори. И родители, и педагози често виждат в тази книга в по-голяма степен историята на страната, отколкото характерите на героите. А виж, в Белгия например, на моя въпрос „Защо тази книга е нужна на белгийския читател, в страна, която сякаш никога не е преживявала нещо подобно?“ отговориха така: за тях тази книга е за устояването и възпитаването на човек в нечовешки условия. А че тези условия в случая са се оказали съветският терор – това е просто вариант на историческия фон. Той можеше да бъде и друг, например съдбата на евреите при фашизма или трагедията на гражданската война на Балканите – не е толкова важно. Проблемът е същият: човек в нечовешки условия.

Олга Громова (1956, Москва) завършва библиотекарския институт. Тя преподава в института, който е завършила, издава специализиран библиотекарски вестник, превръща се в двигател на промени в библиотечното дело на руските училища. През 1988 г. едно запознанството прераства в поредица от срещи, в които жената й разказва за своето детство, преминало в землянките на ГУЛаг.

Посещението й в София става възможно благодарение на руска инициатива за представяне на руски книги в България, Унгария и Германия, където „Захарното дете“ беше преведено наскоро. Българското издание ползва холандската корица на книгата, адаптирана от художника Кирил Златков.