Обиколка из щандовете на Панаира на детската книга в Болоня

Посещението в Болоня по време на Панаира на детската книга е сбъдната мечта за всеки любител на детската литература. То бе истинско угощение за очите и душите на екипа ни, а калейдоскопът ни от впечатления е наистина пъстър. Какво забелязахме на щандовете, какво привлече вниманието ни и на какви размисли ни наведоха срещите с толкова много детски книги и книгоиздатели от цял свят? Разказваме с удоволствие…

Преди всичко е важно да се знае, че изложения от подобен тип са насочени към специалистите от бранша на детското книгоиздаване. Там почти няма да срещнете крайни потребители, но за сметка на това ще се сблъскате с хора, активно свързани с детско-юношеските четива – представители на издателства от цял свят, литературни агенти, членове на различни организации, свързани с книгите и четенето, писатели и илюстратори.

Панаирът в Болоня има 50-годишна история и се е утвърдил като място за срещи, завързване на контакти и продажба на авторски права в сферата на детското книгоиздаване. В рамките на форума се случват и събития като обявяването на победителите в литературните награди “Ханс Кристиан Андерсен” и Astrid Lindgren Memorial Award например. В трите места, определени за дискусии (Authors Cafè, Illustrators Cafè, Translators Cafè), протичат непрекъснати лекции и разговори по теми, свързани с развитието на детско-юношеските книги. А щандовете са шарени, атрактивни и подредени така, че да показват какво е отношението на всяка страна към собствената й детска литература.

Впечатленията на екипа ни са наистина много и е най-логично да ви поведем на книжното пътешествие, като първо обърнем внимание на щандовете. Те бяха както на отделни издателства, така и на цели държави. Впечатляващ бе колективният щанд на Скандинавските страни, но и тези на централноевропейски, балкански, балтийски представители като Чехия, Хърватия и Латвия бяха много атрактивни. Всеки изложител бе положил усилия да привлече посетителите на своя територия, където бяха изложени интересни като оформление и илюстрации книги.

За пръв път от 10 години насам България имаше свой щанд, при това с отлично местоположение (в близост до Translators Cafè). За съжаление той не се отличаваше с визията си и оставяше впечатлението за страна, която не инвестира в култура. Българското присъствие бе подсилено от индивидуалния щанд на изд. “Кибеа”, който бе подреден отлично с луксозни издания, предлагани не само на български, но и на чужди езици. Акцент тук бе поредицата “Пръстенът на нибелунга” на Елена Павлова и Петър Станимиров, като специално за чуждата публика се предлагаше и поп-ъп книга по либретото на Вагнеровата опера. Издателствата “Жанет-45”, “Колибри” и “Рива” също имаха свои представители, но бяха разположени в зоната на международните изложители, а не на самостоятелни щандове.

Панаирните щандове предлагаха изобилие от интересни и необичайни книги за всеки вкус. Сред стотиците неща, които грабнаха погледа ни, заслужаващи внимание бяха Шекспировата класика “Хамлет” под формата на комикс, интересните като оформление интерпретации на класическите приказки “Снежанка” и “Трите прасенца”, предлагащи и четене чрез символи, издания за деца в неравностойно положение (зрителни проблеми, синдром на Даун и т.н.); книгите без думи, но с рязани елементи:

Акцент при много от изложителите бяха и добре познати и у нас книги, част от които номинирани в наградата “Бисерче вълшебно” 2016 като “Пътешествието на Шакълтън”, “Майлс и Найлс: Пакостниците”, “Линдберг. Приключенията на мишлето летец”. Особено удоволствие ни достави щандът на Andersen Press – издателите на книгите за карирания слон Елмър. Не пропуснахме да разгледаме и зоната на мумините – героите на Туве Янсон, които също обожаваме. А, да, да не забравим секцията, посветена на Свен Норквист и неговите Петсън и Финдъс, както и тази, събрала куп интересни неща за Астрид Линдгрен:

При обиколките си набелязахме и купища книги, които бихме искали да видим някога на български език. Е, някои издания ни грабнаха само с илюстрациите си, защото не владеем азиатски езици например, но пък това си е чист пример за любов от пръв поглед 😉 От друга страна се почувствахме горди при посещението на щанда на International Youth Library, Мюнхен. На рафтовете, сред най-добрите 200 книги, включени в каталога White Ravens 2015, стояха “Лапи” на Т. Яна Якова и “Книга как се прави” на Ася Колева:

Не пропускайте да прочетете първата статия, посветена на Панаира в Болоня, както и статията за каталога “Детски книги от България. Съвременни писатели и художници”, чието представяне бе истинската цел на посещението ни в Италия.

Пътуването до Панаира на детската книга в Болоня на част от екипа на фондация „Детски книги“ с цел представяне на каталог „Детски книги от България. Съвременни писатели и художници“ е финансирано от програма „Мобилност“ за 2016 на Национален фонд „Култура“.