Нуша Роянова: Какво по-хубаво бих могла да направя за децата от това да ги окуража да четат, пишат, рисуват?

Нуша Роянова е завършила художествено училище със специалност “художник-изпълнител”. В последните 20 години работи като художник и графичен дизайнер в България и САЩ. Била е и художник на детски илюстрации в списание “Бърборино” (изд. “Фют”), както и художник на корици за детски книги. През 2015 г. създава свое собствено издателство – „Дъбови листа“ и води едноименна школа по рисуване за деца. Автор и илюстратор е на детската поредица за кучето Джак и котето Ема.

През 2017 година тя е главния инициатор на проекта „От деца за деца“, който събира млади творци на едно място, а резултатът е едноименна книга, написана и илюстрирана само от деца. Нуша Роянова представи книгата „От деца за деца“ по време на 5. Софийски международен литературен фестивал през декември миналата година. Провокирани от радушния прием на книгата от детската аудитория, решихме да научим повече за проекта от самата Нуша.

Нуша, ти си художник и писател на детски книги. Водиш школа по рисуване „Дъбови листа“ и се срещаш с много деца покрай уроците, а и покрай представянията на книгите ти за Джак и Ема в училищата. Тези срещи ли те провокираха да организираш конкурса „От деца за деца“?

O, да, срещам се с дечица почти всеки ден, което считам за голям мой късмет. Зареждащо е и много вдъхновяващо! Всъщност идеята да направя книга, написана от деца и изрисувана от деца, се появи в школата по рисуване. По време на уроците ни, аз винаги чета на децата хубави приказки и истории, даже и притчи, за допълнително вдъхновение. Имаше дни, в които забравях да взема книга и се налагаше да разказвам – децата си искаха историите. И се започна… Разказвах им историите, които бях измислила за моята щерка, разказвах им истории за нашето куче Джак, котката ни Ема и изведнъж дечицата започнаха да ми разказват, съвсем спонтанно, техни истории, измислици, приказки. Започнах да ги слушам много внимателно, защото се оказа че почти всяка история е невероятна, различна, пъстра и много докосваща. Да, историите на децата наистина ми въздействаха като магия. Ето, така се роди в мен желанието непременно да споделя тези детски фантазии с повече деца, а пък и възрастни.

Кажи ни малко повече за самия конкурс – кога се проведе, какви бяха творческите предизвикателства пред децата, какви бяха резултатите?

Минаха повече от 3 години от онзи момент, когато реших, че трябва да издам такава книга. Ето че времето й дойде тази пролет. На 2-ри април 2017г. се навършваха 50 години от обявяването му за Ден на детската книга (знае се, че на тази дата е роден Ханс Кристиан Андерсен) и в моето издателство „Дъбови листа“ решихме да отбележим тази дата обявявяйки национален конкурс за детска приказка. Най-добрите произведения щяха да бъдат публикувани в книга. Решихме, че децата не трябва да бъдат ограничавани с някаква тема или изисквания, единственото условие беше произведенията да са оригинални и да третират теми, които децата биха искали да споделят.
Не очаквахме такъв голям интерес, признавам! Получихме над 400 творби, от 44 различни градове и села на България, дори от българчета, които живеят в чужбина.

Кое те изненада най-много в конкурса?

Аз вече казах, че общувам с деца всеки ден и не би трябвало да ме изненадват темите, които засягат малките творци, обаче наистина бях много очарована, че децата ни пишат и се вълнуват от красиви и съществени неща като: любов, приятелство, как да помогнем, какво е да си по-различен, как да постигнем мечтите си. 

Изумителното според нас в крайния резултат, книгата „От деца за деца“, е съчетанието на текстовете и рисунките към тях. Всички те са сътворени от деца. Колко време отне на младите художници да нарисуват картини към текстовете и как стана „разпределението“ на произведения, които да бъдат илюстрирани?

О, никак не беше бързо и изрисуването на тази книга. Около 3 месеца децата от школата по рисуване твориха с пълни сили и ентусиазъм и мнооого различни техники. „Разпределение“ нямаше – само вдъхновение. Аз наистина държах децата да работят с вдъхновение. Според мен така се раждат най-въздействащите творби. Така че четяхме и препрочитахме, и пак четяме, докато всеки художник си намери своето си „нещо“ и го пресъздаде с четки, бои и какво ли не още.

Ти си двигател на инициативата. Кое ти беше най-трудно в тези месеци от началото на конкурса до отпечатването на книгата?

Не мога да кажа, че нещо ми беше трудно. Да, много време отне – шест месеца, обаче когато нещата се правят с ентусиазъм и желание, те не тежат. Трудно беше да отсеем САМО 25 произведения, защото имаше и още много добри. Може би това бе най-трудното.

При работата ти с младите илюстратори участници в проекта „От деца за деца“ кой е най-важният/първият съвет, който им даде?

Да работят с вдъхновение и чувство. Да „влязат“ в света, който рисуват! Мисля, че го постигнаха.

Каква беше обратната връзка, която получи за книгата – от деца и от възрастни? Съвпадат ли мненията им за текстовете, илюстрациите? Има ли деца, които са се вдъхновили да пишат и рисуват покрай проекта?

Случи се и още нещо, което не очаквахме! Бяхме затрупани от имейли, обаждания и съобщения на учители, родители, по-големи сестри или братя, баби, които ни благодаряха от все сърце, че сме дали една друга, интересна алтернатива на децата им вместо телевизия, компютри и електронни игри. Че сме ги подтикнали да пишат (даже имахме и творба написана на пишеща машина, не на компютър!!!), че сме отворили едни други, пъстри и интересни пространства пред малките. Много, много пожелания получихме това да не е само една такава книга, а да се превърне в поредица, този конкурс да се превърне в традиция. Дано!

Виждаш ли смисъл да организираш подобна инициатива и през 2018 г. и кое би те спряло да го направиш?

О, разбира се, че виждам смисъл!!! Какво по-хубаво бих могла да направя за децата от това да ги окуража да четат, пишат, рисуват и пътешестват в чудните светове на изкуствата, любовта, приятелството, измислиците? Единствено си пожелавам да имам и необходимите средства и възможности да публикувам още много такива уникални книжки.

Ти си на първо място художник. С какво са важни илюстрациите за развитие на четенето? Има ли скрити ползи от тях или само правят страниците по-пъстри?

Не искам да съм пристрастна като художник, но илюстрациите в детските книжки са почти толкова важни, колкото и текста. Искам да споделя, че много пъти децата ми казват как „виждат“ дадена сцена, буквално в главите си и как пишат „виждайки“ дадено действие. Това значи, че зрителното възприятие при дечицата е много силно и важно!

Какви са приключенията в творчески план, които си планирала за 2018 г.?

Големи! Вече са написани следващите книжки от поредицата „Джак и Ема“. В тях се появяват Фатиб (гола котка без козина) и Конди (уличен бандит, в последствие домашен), Ема и Джак продължават приключенията си на село.

На сцената излиза чисто нов герой – жабчето Жо! Съвсем различно илюстрирана и написана книжка за приятелството. Ще видим, че който се грижи за мечтите си, топли ги през студените нощи и никога не ги изоставя, както става в книжката „Докера и директорката на музикалното училище“, накрая ги сбъдва!

Също така съм решила, че е крайно време да споделим нашите творчески проекти от школата по рисуване с останалите дечица в България в една книжка – „Творим и се забавляваме“. Е, засега стига толкова, нали?

Интервюто взе: Вал Стоева