Нощта, в която заседнахме в приказка
Една лятна ваканция започна скучно – само за да се превърне във вълнуващо и неочаквано пътешествие. Разбира се, става дума за ваканцията на Лана и брат й Харисън от „Денят, в който пропаднах в приказка“. Неотдавна изд. „Хермес“ представи втората част на историята – „Нощта, в която заседнахме в приказка“. С нея Бен Милър ни кани да се присъединим към двамата герои в тяхното ново приключение.
Отново е лято, ала този път братът и сестрата са на гости на баба си. Това означава само едно – невероятното кухо дърво, което расте наблизо, ги очаква. О, как ще се катерят и играят, как ще оставят минутите да се процеждат като пясък между пръстите, докато потъват в безгрижие и весели моменти!
„Има нещо вълшебно в кухите дървета. Според някои хора в тях се крият феи и духове и затова винаги трябва да си обръщаш якето наопаки, за да се предпазиш от заклинанията им. Според други те представляват вход към омагьосани светове.“
Но когато тичешком се озовават до любимото си дърво, те се натъкват на доста неприятна изненада. То е оградено с лента, а на табела се мъдри грозен надпис: „Опасност! Дървото ще бъде премахнато!“. Лана и Харисън решават напук на предупреждението да се покатерят за последно по дървото и да се спуснат в кухия му ствол. Изневиделица се появяват кметицата Гудрун Лилойд, специалистът по паяците проф. Норт, строителят Карл Елис и учителят по естествени науки Яшар Фалармарзи. Скоро става ясно какво се случва – Карл Елис иска да построи нещо грандиозно на парцела с кухото дърво. Единственото, което осуетява (временно) плановете му, е редкият вид паяци, живеещи в дървото и мочурището.
Същата нощ Лана се събужда от тънка нишка, завързана за пръста на ръката й. Тя усеща, че някой я подръпва, и е убедена, че брат й й погажда номер. Тогава мистериозна сила показва на момичето, че трябва да отиде до кухото дърво, да се покатери и спусне в тъмната му утроба. Този път, за разлика от първата книга, Харисън не се двоуми и тръгва със сестра си. Хралупата на дървото ги отвежда до различен свят, където законният крал е превърнат в мечок, паяците си имат страховита предводителка, а хората от „обикновеното“ градче – различни имена и съдби.
„- Природата, Елвис, е като паяжина. Всяко живо нещо е свързано.“
В книгата се разпознават някои значими теми, например темата за важността на най-малките и дори неприятни земни обитатели. Също и за егоизма, присъщ на хората, който често ги води към едно или друго решение без оглед на последствията. И най вече за безсмислието на избора „или-или“, що се отнася до нечие добруване или право на живот.
Въпреки заложените идеи, сюжетът не е така оригинален, както в първото приключение на Лана и Харисън. Може да се каже, че заглавието е малко подвеждащо, защото тук нямаме приказка, в която да „заседнат“ героите, а съвсем друг тип история. Редно е да отбележа, че това е проблем на българското издание, тъй като в оригиналното заглавие действително е използвана думата „история“. Постоянното натъкване на паралели към персонажи пък прави „Нощта, в която заседнахме в приказка“ твърде предвидимо четиво.
Но за да бъда обективна докрай, нека припомня, че децата гледат по различен начин на книгите и със сигурност не сверяват оригинал с превод. Те също така имат и различна база за сравнение, затова по всяка вероятност не биха намерили толкова много сходства с други заглавия. А и най-важното е да четат привлекателни за тях издания. Затова ако смятате, че такъв тип история би разпалила любопитството на детето ви и би го накарала с нетърпение да разлиства страниците, то не се колебайте да го зарадвате!
