С голямата ми дъщеря започнахме по-активно с книжките, когато беше на около годинка. Преди това не й беше толкова интересно и никога не съм я насилвала. Отначало посочвахме предмети, животни, цветове, просто ги разглеждахме и си говорехме.
Най-любима й беше една съвсем обикновена за Червената шапчица. Тя съвсем буквално беше изядена с кориците. Разглеждахме колко цветя има около нея, къде се показва зайчето, накъде тръгнала Червената шапчица и накъде – вълкът. След известно време започнахме да разказваме приказката, дори не да я четем, защото нямаше търпение. Просто свързвахме думите ми с картинките в книжката. И така, постепенно и с други книжки.
Аз самата съм се научила да чета с книгите от поредицата на изд. “ФЮТ” – “Във Вълшебната гора”. Любима ми е “Горската аптека”. Та, започнахме да четем и тях. Да разглеждаме картинките, да назоваваме всичко, което виждаме. И така, книжка след книжка. Един ден, когато дъщеря ми беше на 2г и 2м, докато четяхме книга, която бяхме чели не повече от 2 пъти, тя започна да довършва изреченията ми. Не римувана книга, не бебешка книга.
Дъщеря ми говори много още от малка. Сравнително бързо премина фазата с бебешкото говорене и започна да говори правилно доста бързо. Убедена съм, че голяма полза за това имат всички прочетени книги. Има много развито въображение, намира синоними на думи, когато не се сеща за конкретна. Четем всякакви книги, по много. Миналата година, може би точно по това време, попаднах на групата НитоДенБезКнижки и бях в истински възторг. Благодарение на нея имаме толкова прекрасни книги, истински съкровища.
За малката ми дъщеря и четенето с нея мога да кажа – историята се повтаря. Сестра й е може би малко по-запленена от книгите, но и тя ги обича много. Понякога, когато чета по-дълги книжки на кака й, тя няма търпение да слуша, но задава много въпроси, свързани с тях.
Вкъщи имаме много книги, но въпреки това съм записала по-голямата в детския отдел на местната библиотека. Защото за мен е много важно. Любовта към книгите трябва да се подхранва по всякакъв начин. А и така се учи на много други неща. Пазим много книгите, които взимаме от там. Знаем, че не можем да ги задържим прекалено дълго, защото някое друго дете също чака да ги прочете.
Това е нашият разказ към момента. Надявам се децата ми завинаги да обичат книгите така, както сега. Аз ще се постарая да е така. Надявам се още повече деца да четат. В детските градини да имат съвременни библиотеки, да четат много и там.
Сърдечно благодарим на Нора за споделената история. Ако и вие искате да ни разкажете как четете у дома, пишете ни – информацията за участие е описана в статията: Четем всеки ден… у дома.
