Николай Воронцов: „Художникът в детските книги е опитен водач и щедър приятел“

Екипът ни дълбоко вярва, че хубавите илюстрации са съществена част от качествената детска книга и трудът на илюстраторите трябва да бъде високо ценен във всяко отношение. Чрез кампанията “Дни на илюстрованите книги” насочихме вниманието на възрастни и деца към значението на илюстрацията за добрата детска книга. С поредицата от блиц-интервюта с илюстратори искаме да насочим светлините на сцената към тях и да покажем на читателите, че илюстрациите в детските книги не се появяват сами.

Сега добавяме интервю с руския художник – илюстратор Чичо Коля Воронцов (Николай Воронцов), познат на българските читатели като автор на поредицата за котарака Помпон (публикувани на български от изд. Миранда). Както той сам споделя в свои интервюта, като малък Чичо Коля поглъщал огромно количество книги. Четял по четири на седмица, защото само толкова давали от библиотеката и затова се записал в още няколко библиотеки.  Харесвал много хумористичните картинки, бил почитател на руското хумористично списание „Крокодил“. Започнал да рисува на 22 години и оттогава не е спирал: работил е като щатен карикатурист и е сътрудничил в няколко списания; участвал е в много международни карикатурни изложби (включително лауреат от Габрово, България през 1986 г.). Първата му илюстрирана детска книга излиза през 1989 г. („Сказки кота Васьки“), следват множество други като „Занимательный Мюнхаузен“, „Самсон и Роберто“, “Веселый англо-русский словарь для мальчишек и девчонок под редакцией волчонка”, творби на Едуард Успенски, Даниил Хармс, Григорий Остер и разбира се авторската поредица за котарака Помпон. Прочетете как Чичо Коля любезно и подробно отговори на въпросите ни, а също и страхотните картинки, които ни предостави:

Детска книга без илюстрации е като… обувки, на които липсват връзките. С обувките без връзки влачиш краката си тежко, а с връзки подскачаш на воля леко и весело.

Когато илюстрирам детски книги, най-трудно ми е да… създам макета. Опитвам се да измисля наведнъж цялата книжка, но това никога не ми се получава. Започвам веднага да рисувам, да напасвам и по пътя изникват идеи и сюжети за книжката. Идеите се трупат в процеса на работата.

Дразня се, когато илюстрациите в детска книга са… мрачни и депресивни, като изоставено железопътно депо в унил есенен ден. Също така ме дразнят много ярките, крещящи, кичозни картинки, като основната палитра на Photoshop.

Харесвам илюстрации, които… са направени весело, игриво, искрено и с любов.

В руските детски книги с илюстрации искам да виждам повече… креативност, смелост, съвременен дизайн.

Книгата / произведението, което ме запали по илюстрирането на книги, е… „Незнайко на Луната“ от Николай Носов с илюстрациите на Хайнрих Валк. Именно илюстрациите ми направиха невероятно впечатление в детството ми. Валк беше известен съветски илюстратор и карикатурист. Като малък не съм рисувал. В огромна степен благодарение на илюстрациите на Валк в „Незнайко“, вече на 22-годишна възраст, започнах да рисувам. Отначало правех карикатури. По-късно вече започнах да илюстрирам детски книги.

Не обичам да рисувам… природа и принцеси. Защото не умея. Не обичам да илюстрирам книги, чиито текстове не ме грабват, не ме вълнуват, не раждат сюжети и образи, докато ги чета.

Любимият ми цвят е… оранжевия. Затова и любимият ми персонаж котаракът Помпон е оранжев.

Любимите ми материали за рисуване са… хартия, молив, гума, свита ръка, в която събирам мислите си, смръщено чело, с което се опитвам да измисля нещо весело, химикал, писец, туш, скенер, графичен таблет Wacom и, естествено, Photoshop.

А любимите техники… тази, която работи безотказно. Рисунка, направена с писец и разкрасена с помощта на Фотошоп Всемогъщи.

Книгата/произведението, което искам да илюстрирам някога, е… „Гъливър“. И още десетки авторски книги, идеите за които отдавна съм измислил. Но те лежат на тъмно, тихо сумтят и се оплакват от недостиг на внимание. Защото в момента нямам свободно време.

Ролята на художника в детските книги е… на опитен водач, щедър приятел, интересен събеседник.

Като порасна , искам да рисувам като… Жан-Жак Семпе, Роналд Сърл, Ференц Шайдик, Иржи Шаламон, Маури Кунас, Херман Огородников, Андре Франкен, Зеп (Филип Шапюи), Албер Дюбу, Андре Франсоа, Жан-Морис Боск, Томи Унгерер, Кино (Quino), Гийермо Мордийо, Адолф Борн и много други забележителни илюстратори и карикатуристи.

–
Вижте отговорите и на Катина Недева и Дамян Дамянов и очаквайте още блиц интервюта с родни илюстратори.

Интервюто взе: Владимир Аргиров