Съветите на Нортън към неуверените читатели

Джеф Нортън е автор на хумористичната поредица „Мемоари на едно нервно зомби“. Той е и телевизионен продуцент и баща на две момчета, на които чете всяка вечер. Въпреки че работата му е свързана с книги, той признава, че това далеч не е било така откакто се помни. Неохотен читател в ранните си години, с течение на времето той извежда три ключови елемента, помогнали му да промени перспективата си. Ето какво споделя Нортън пред британската организация за насърчаване на четенето Booktrust.

Когато бях на 11, мразех четенето. Смятах го за трудно, скучно и самотно занимание. Тогава още не съществуваше терминът „неуверен читател“. Никога не са ме проверявали за дислексия (не правеха такива неща в Канада през 70-те).

И до днес чета много бавно – трябва наистина да се фокусирам, за да се насладя на книгата. Но поне успявам да изпитам удоволствие. Просто ми отне време, за да стигна дотук.

В случай че не си добър читател, се озоваваш в порочен кръг. Децата са склонни да наблягат на дейности, от които могат да спечелят, а аз не чувствах нищо подобно по отношение на четенето. Не четях много и затова не се развивах.

Баща ми се опита да се намеси като ми плаща на прочетена страница, но ми даваше книги от неговото детство и те не ми бяха интересни. Честно казано, историите в анимацията „Трансформърс“ (чийто сценарий е писан от едни от най-големите таланти на Marvel) бяха в пъти по-вълнуващи за мен от всичко, което получавах за четене.

За превръщането ми от неохотен в ненаситен читател главна роля изиграха три неща:

1. Художествените поредици

Откриването на подходящата поредица води до създаването на добри читателски навици. Както всяко дете, и аз бях поучаван, че за да съм добър в някакъв спорт или за да овладея музикален инструмент, трябва да се упражнявам, но никой не ми беше казвал, че това се отнася и за четенето. Както и, че провалът е част от опита.

Поредицата, която открих (благодарение на книжен панаир в училище) се казваше „Избери приключението си“. Тя се състоеше от интерактивни книги-игри с по няколко варианта за край. Повечето от тях бяха „и след това умираш.“ Като дете със силен инстинкт за оцеляване, аз изчетох няколко сюжетни линии, опитвайки се да не „умра“. Преди да се усетя, бях прочел цялата книга. Беше страхотно усещане за момче, което не обичаше да чете. Най-накрая имах чувството, че мога да победя. Макар да се предполагаше, че тези книги са под моето читателско ниво, изчетох около 70 от тях.

С практиката увереността ми нарасна. За мен разковничето бяха художествените поредици, но за други неохотни читатели промяната би могла да дойде от графични романи или нехудожествени книги. Видът четиво няма толкова голямо значение, колкото има формирането на читателски навици.

2. Хуморът

Интересът ми към четенето нарасна, когато установих, че книгата може да накара млякото да излезе през носа ми. Учителят ми ме запозна с книгите на Гордън Корман (еквивалентът на Джеф Кини през 80-те). Умирах от смях, докато четях.

Ако можем да накараме децата да четат чрез смеха, сме ги зарибили до края на живота им. Възрастните ценят по-скоро „високолитературните творби“ и гледат на хумористичните книги с пренебрежение, но признаването на последните е наистина важно.

3. Страхът

Благодарение на библиотеката бях буден много след вечерния си час. „След бомбата“ на Глория Д. Микловиц ме ужаси: съветска ядрена експлозия в Лос Анжелис! Стоях буден, завит презглава, четях какво ще се случи след това и винаги се питах какво щях да направя аз.

Вживяването в изпитаното от героя е етап от процеса по развитие на емпатия. Читателите са принудени да живеят един нетехен живот, а това е най-големият подарък, който художествената литература е направила на човечеството. Разбира се, баща ми се появяваше в стаята и ми се караше, че не спя (,,дрън, дрън, дрън… контролно сутринта“). Научих се, че добрите книги те вкарват в бели, но си заслужава.

Днес това е моята работа. Опитвам се да пиша книги, които са достатъчно смешни или вълнуващи, за да рискувате да си навлечете родителския гняв при стоене до късно, с фенерче в ръка, четейки „само още една глава.“ Стремя се да вкарам децата в беля.

И ако всички заедно правим това, тогава ще отгледаме следващото поколение читатели и едно емпатично общество. Подобно приключение си заслужава.

Превод: Найден Върбанов