Неохотен читател? Как да се превърнеш в добър читател

Писателят Джеф Нортън е бил неохотен читател като малък. Научил се да обича четенето с упражнения, откривайки три ключови елемента, помогнали му да стане ненаситен (донякъде) читател. Ето какво споделя Нортън пред британската организация за насърчаване на четенето Booktrust.

Мразя четенето. Трудно е, често е скучно и много самотно.

Когато бях на 11 г. не съществуваше термина „неохотен читател“. Никога не са ме проверявали за дислексия (не правеха такива неща в Канада през 70-те). Въпреки това  жена ми е убедена, че имам дислексия, тъй като съм много бавен читател. Трябва наистина да се фокусирам, за да се насладя на книгата.

Но сега мога и се наслаждавам на книгите. Просто ми отне време, за да стигна до тук.

Когато не си добър читател, се озоваваш в порочен кръг. Децата са склонни да наблягат на дейности, в които могат да спечелят, което аз не чувствах по отношение на четенето. Не четях много и затова не се развивах.

Баща ми се опита да се намеси като ми плащаше на страница, но ми даваше книги от неговото детство и те не ми бяха интересни. Честно казано, историите в анимацията “Трансформърите” (чийто сценарий е писан от едни от най-големите таланти на Marvel) ми бяха много по-интересни от всичко, което получавах за четене.

За превръщането ми от неохотен в ненаситен читател имаше три ключови елемента. Тези три точки промениха всичко.

1. Художествени поредици

В началото бяха художествените поредици. Добрата поредица е начин за развитие на добри персонажи и създаване на добри читателски навици. Децата биват учени, че за да си добър в някакъв спорт или за да овладееш музикален инструмент, трябват упражнения, но никой не ми беше казвал, че това се отнася и за четенето. Както и че провалът е част от опита.

Поредицата, която открих (благодарение на книжни панаири в училище) се казваше „Избери приключението си“. Те бяха интерактивни книги-игри, които имаха няколко варианта за край. Повечето от тях бяха „и след това умираш.“ Като дете със силен инстинкт за оцеляване, изчетох няколко сюжетни пътеки, опитвайки се да не умра. Преди да се усетя, бях прочел цялата книга. Беше страхотно усещане за момче, което не обичаше да чете. Най-накрая имах чувството, че мога да победя. Макар да се предполагаше, че тези книги са под моето читателско ниво, изчетох около 70 от тях.

С практиката увереността ми нарасна. За мен бяха художествените поредици, но за други неохотни читатели промяната идва от графични романи или нехудожествени книги. Видът материал за четене няма толкова голямо значение, колкото формирането на читателски навици.

2. Хумор

Следващият ми интерес се появи, когато открих, че книга може да накара мляко да излиза от носа ти. Учителят ми ме запозна с книгите на Гордън Корман (еквивалентът на Джеф Кини през 80-те). Умирах от смях, докато четях.

Ако можем да заинтересуваме децата да четат чрез смеха, можем да ги зарибим до края на живота им. Признаването на хумористичните книги е важно, защото възрастните ценят по-скоро „високолитературните творби“ и гледат на хумористичните книги с пренебрежение.

3. Страхът

Последният ми интерес беше страхът. Благодарение на библиотекаря ми, бях буден много след вечерния ми час. „След бомбата“ на Глория Д. Микловиц ме ужаси: съветска ядрена експлозия в Лос Анжелис! Стоях буден, завит презглава, четейки какво ще се случи след това и винаги се питах какво щях да направя аз.

Вживяването в ролята на героя е част от процеса за развитие на емпатия. Читателите са принудени да живеят живот, който не е техен. Това е най-големият подарък на художествената литература за човечеството. Разбира се, баща ми се появяваше в стаята и ми се караше, че не спя (,, дрън, дрън, дрън… контролно сутринта“). Научих се, че добрите книги те вкарват в бели, но си заслужава.

Сега като автор това е моята работа. Опитвам се да пиша книги, които са достатъчно смешни или вълнуващи, че да рискувате опасността от родителския гняв при стоене до късно, с фенерче в ръка, четейки „само още една глава.“ Опитвам се да вкарам децата в беля.

И ако всички заедно правим това, тогава ще отгледаме следващото поколение читатели и едно емпатично общество. Това е приключение, което си заслужава да избереш.

Джеф Нортън е автор на смешната поредица “Мемоари на едно нервно зомби“, а също и телевизионен продуцент и баща на две момчета, на които чете всяка вечер.

Превод: Найден Върбанов