Навършват се 100 години от рождението на Леда Милева

Днес Леда Милева щеше да навърши 100 години. Родена през 1920 г. в София, тя е дъщеря на писателя Гео Милев. Учи в американско училище, после – в Американския колеж. Завършва Института за детски учителки и получава висше образование в Софийския университет.

Освен като главен редактор на списанията “Пионерска самодейност” и “Дружина”, Леда Милева работи и като редактор в издателствата “Български писател” и “Народна младеж”. Тя е и първият генерален директор от женски пол на Българската национална телевизия в периода 1966–1970 г. Работи като заместник-директор на отдел “Печат и културно сътрудничество” към Министерство на Външните работи, а после е посланик на страната ни в ЮНЕСКО. Била е и председател на Съюза на българските писатели.

През 2011 г. успяхме да се срещнем с бележитата авторка на “Зайченцето бяло”, по време на нейно гостуване при първолаци от 119 СУ “Акад. Михаил Арнаудов”, София. Припомняме ви разговора на 9-годишната Карин с писателката с голямо вълнение:

Как се става писател?

С много четене – оттам се започва…

Кога написахте първото си стихче?

Когато бях на девет години. Вкъщи винаги е имало много книги, на много езици, много стихосбирки… Така един ден заваля сняг и беше много красиво и аз измислих едно такова малко стихотворение:

„Цветенцата заспиват,

тревичките почиват,

а от небето сиво се сипят мълчаливо

белите снежинки като балеринки.“

Казах това стихотворение на моята по-малка сестра, а тя отиде и го каза на мама. Аз много й се разсърдих, защото мислех, че майка ми ще ми каже: „Какви са тези глупости!“, но тя хареса много стихотворението ми.

Купихме от книжарницата един албум и мама каза: „Хайде сега да напишеш стихотворението на първата страница, а като напишеш и други, ще запълниш всички страници!“. Още го пазя този албум, който дълго време остана само с едно стихотворение, а после започнах да пиша в него каквото ми дойде на ума.

Като по-голяма, когато четях, виждах, че нямам толкова много неща в главата си и моите стихотворения не са като в книгите. Затова много трябва да четеш, много да се вглеждаш в хората около себе си, за да имаш хубави идеи, за които да пишеш.

По-късно, когато станах учителка, отново започнах да пиша за моите малки ученици.

Как винаги измисляте толкова интересни герои и случки?

Като ходя при децата, виждам как се държат, а и те ми разказват понякога интересни неща. Чувам и от родителите какво правят децата им, какво ги интересува, а освен това ние, детските писатели, си имаме едни други герои – имаме си и животните от гората, които са много интересни – и за тях съм писала…

Не се ли изморявате да пишете толкова много? Как се зареждате с енергия?

Е, аз си почивам, когато се уморя, защото след всяка свършена работа трябва и почивка!

Кое е последното стихче, което написахте?

От залъгалките в книжката „Зайченцето бяло“.

Коя е любимата Ви детска книжка?

Много обичах книжките на Ран Босилек – той има и стихотворения, и приказки. Също така много обичах и приказките на Ангел Каралийчев, събрани в книгата „Приказен свят“ – много ви съветвам да я прочетете. Има много добри български писатели, има и много добри чужди писатели като например Марк Твен с „Приключенията на Том Сойер“ и много други…