Мумините, морето и творческото вдъхновение
„Мумините и морето“ (изд. „Пурко“) е типична за Туве Янсон история, в която муминското семейство се забърква в морско приключение.
На муминските фенове татко Мумин е известен като неспокойна душа, мечтаеща за пътешествия и приключения. За капак – решила да пише и роман за морето. Обявата за пазач на фар на малък безлюден остров изглежда точно като онова, от което таткото се нуждае, за да се усамоти близо до морето и роди своя шедьовър.
Мама Муминка не иска да оставя уютната си къща и долината, но като вярна съпруга е готова да подкрепи прищевките му. Багажът е събран и натоварен на лодки (с известни затруднения, разбира се) и скоро мумините стъпват на острова.
Носени на вълните на въодушевлението, пропускат покрай ушите си странните забележки на стария пазач на фара. Докато всички минават на пръсти покрай татко Мумин, а вдъхновението упорито му убягва, мама Муминка се мъчи да отглежда цветя на скалист остров.
Муминтрол се бори със страха си от призрак, а към муминското семейство се присъединява и Тоо-тики – момиченце с ведър и невъзмутим характер. Тоо-тики обича да майстори с ръцете си, опитва се да открие положителното във всяко преживяване и философски приема това, което не може да промени.
Както всички комикси и книги на Туве Янсон, и „Мумините и морето“ говори на различно ниво на различните читатели и всеки от тях може да чете историята според възрастта и житейския си опит. Децата ще бъдат привлечени от необикновеното морско приключение с призрак, изхвърлените от морето съкровища, живота във фар и разходките с лодка. Разбира се, по-малките от тях ще имат нужда от вашата помощ да разберат какво представляват морските фарове и за какво служат, има ли призраци, какво значи да си писател като татко Мумин и куп други неща.
По-големите читатели искрено ще се забавляват с екзистенциалните терзания на татко Мумин и наивните му очаквания, че вдъхновението ще го споходи веднъж щом седне на брега на морето. Аз лично искрено се забавлявах с опитите на мама Муминка да приеме хрумванията на съпруга си и да се адаптира към суровия живот на острова като пресъздаде уюта на Муминската долина.
Не липсват и характерните за Янсон чудато-симпатични третостепенни герои, като например рибарят, който на въпроса: „Кълве ли?“ дава отговори от рода на: „Не, но залезът е прекрасен.“ или „Не, но луната е красива.“. Именно с такива нехайно вмъкнати реплики авторката успява да изрази отношението си към живота.
Ловенето на риба е просто повод да се усамотиш и да се отдадеш на размишления, а не непременно да гониш голям улов. В това е и голямата сила на Туве Янсон – докато умело разказва ежедневна история с пестеливи думи и рисунки, дава предостатъчно храна за размисъл на деца и възрастни – за същността на вдъхновението, за вечния стремеж към приключения, за страха, който трябва да преборим, за постигането на целта и пътя към нея.
Отличният превод, както и на останалите комикси на Янсон, е на Анелия Петрунова.
Научете повече за черно-белите комикси за мумините (“Муминтрол и разбойниците”, “Мумините и семейният живот”, „Прислужницата на мама Муминка“), не пропускайте цветните (“Муминтрол строи къща”, “Муминтрол се влюбва”, “Муминтрол на Ривиерата”, “Муминската долина се превръща в джунгла”) и не забравяйте да хвърлите едно око на муминските истории („Кометата идва“, „Цилиндърът на магьосника“, „Малките тролове и голямото наводнение”, „Мемоарите на татко Мумин”, „Невидимото дете”, „В края на ноември”,„Тайнството на юни” и “Омагьосана зима”).