Морис, къщичката на рибаря и щастливите случайности

Поредицата “Детски шедьоври от велики писатели” представя произведенията за деца на някои от най-големите имена в световната класика. Силното начало, поставено от изд. “Лист” с книгата на Джеймс Джойс, “Дяволът и Котаракът”, малко ме притесняваше – нима ще е възможно да се поддържа толкова високо качество и в следващите издания? Притесненията ми, за щастие, се оказаха напълно безпочвени, защото “Морис, или къщичката на рибаря” от Мери Шели е второто, при това великолепно попълнение в колекцията.

На възрастните читатели Мери Шели е позната като автор на “Франкенщайн”. Нейното единствено произведение за деца, написано през 1820 г. за Лорет (както гласи посвещението), е открито едва 177 г. по-късно. В него писателката проследява през любопитството на един прашен пътник историята на 13-годишния Морис. 

Пътникът, пристигнал в Торки, става свидетел на погребението на беден рибар, след чийто ковчег безутешно плаче красиво младо момче. Заинтригуван от сцената, непознатият научава, че никой не знае нищо за произхода на Морис, но пък той е най-работливото, мило и добро същество, срещано в този край. Впечатлен от чутото, пътникът си тръгва от Торки, за да се завърне в края на историята с неочаквани разкрития. Междувременно читателят насочва погледа си към момчето и неговата трогателна съдба.

В нея Мери Шели умело вплита неволите на децата от онова време – принудени да работят, недохранвани, бити от родителите си, те са длъжни да изкарват пари за прехраната си. Тежко и горко на съществата, непригодни за тежък физически труд! Такъв се оказва и Морис, който често страда от треска и си спечелва яростта на баща си. Един ден момъкът се появява на прага на бедния рибар Барнет. Рибарят живее в малка стара къщурка в подножието на скалите, обрулена от времето и вятъра, обрасла с мъх и лишеи, но и с красиви цветя, цъфтящи по стената й напролет. В тази къщичка Морис намира разбиране и обич, а рибарят – верен приятел и помощник.

“Винаги бе весел, винаги зает, винаги готов да услужи и на бедни, и на богати. Старият Барнет го обикваше все повече и често благодареше на Господ за деня, в който това момче се появи на прага му.”

Вероятно двамата биха живели задружно дълги години, но съдбата често е капризна и Барнет умира, оставяйки след себе си безутешното момче.

Една седмица. Толкова време получава Морис да се сбогува с щастливите си спомени и с къщичката. Унил, обезсърчен, без да знае какво да прави – в такова състояние прашният пътник от началото на историята открива младежа в рибарското жилище. Двамата споделят своите истории, в които най-голямото нещастие и най-щастливата съдба са преплетени силно, в неразрушима връзка. Какъв е краят на Морис, пътника и рибарската къщичка? Подходящ за много кърпички, с които да попиете сълзите на радост и тъга.

“Морис, или къщичката на рибаря” на Мери Шели е история от онези, които можеш да препрочиташ и няма да ти омръзнат. Образите на героите са живи, техните истории – пленяващи вниманието, а съдбите им – предизвикващи силни чувства у читателя. Майсторството на писателката струи от всеки ред на кратката история, а смекчените на пръв поглед тонове на щастие, нещастие, тъга и радост избухват в съзнанието и оставят следи – мисълта за Морис не спира да изплува сред ежедневните занимания, а капризите на съдбата провокират сериозни размисли дори у възрастните.

Книгата е подходяща за читателите от 8 години нагоре и предлага много теми за разговор: от философските размишления за щастието, през живота на децата едно време, характерите и постъпките на хората, кражбата и лъжата, та чак до сравненията на природните красоти в Англия и България. Вярвам, че в 60-те странички малки и големи ще намерят начин да се срещнат, да повървят заедно и да поемат променени, обогатени, по своите житейски пътеки.

Освен чудесен избор на текст, поредицата на изд. “Лист” е отличава с още няколко ценни черти: прекрасен избор на преводачи, художници, оформител и безупречно книжно тяло. Преводът на Мери Шели е поверен на Боряна Даракчиева, редактор е Гергана Мирчева, а коректор – Мери Великова. Нежните акварелни илюстрации, предаващи духа на историята, са на Мила Янева-Табакова. Дизайнът на цялата поредица е на Омана Кацарска и, ако трябва да опиша с две думи работата на изд. “Лист”, те ще са “книжно бижу”.

Автор: Вал Стоева