Море от приказки

Весела Фламбурари е нашият водач зад кулисите на детската литература. Благодарение на рубриката „Когато детето чете“ нищо не остава скрито-покрито за читателите, а днешната тема е прощален поглед към лятото и морските приключения.

Във всички хора, от всички времена, морските истории са предизвиквали страх, но и огромно любопитство. Седем били страстите, които се пораждат по море – глад, жажда, разкаяние, надежда, самосъжаление, самота и ужас. От тях са се родили легенди и приказки, които поддържали мита за вечната стихия на морето.

От най-старите истории въобще е историята за всемирния потоп. Тази история се среща в Китай, Индия, Египет, Америка и Океания. И, разбира се, се разиграва и в Библията… където ковчегът на Ной е обрисуван като специфичен кораб. Явно е, че съдове, с които се плава по море са били известни на хората още от дълбока древност. Легендарни моряци са били пелазгите от древна Гърция, иберийците от Пиринейския полуостров, карийците от Мала Азия, гарамантите от Северна Африка, сикулите от Италия, лигурите от Галия. Всички те са ни оставили приказки за морето и морските тайнства.

Една от най-очарователните морски легенди е тази за Атлантида. Невероятният остров, който потънал в морето 6000 години преди новата ера. Затрил го отново морски катаклизъм, който се развихрил за една нощ и един ден, но бил толкова силен, че прекроил картата на света.

Морските легенди от древни времена са претворени в песните на Омир и царят на Итака – Одисей. В приключенията на Аргонавтите. В поетиката на Хораций и пътешествието на Вергилий в Гърция.

Пред лицето на опасността викингите пеели специални песни, които записвали с руни на самите викингски кораби или по скалите, от които тръгвали. Знаем приказка за викингския крал Викар. „Крал Викар, плавал на север с голяма войска на корабите си. Наложило се дълго да стоят на един северен остров, тъй като духал бурен противен вятър. За да предизвикат попътен вятър, моряците хвърлили руни. Руните показали, че бог Один иска човешка жертва. Всички моряци хвърлили жребий. С тях наравно, в жребия, участвал и самият крал. И ето, че за нещастие, жестокия жребий се паднал на самия крал. Всички моряци (а и кралят) се уплашили. Решили да се престорят, че дават в жертва краля, а в същност да използват тръстика, а не копие. Но когато изтласкали тръстиката, тя изведнъж се превърнала в истинско копие и пронизала краля. Така бог Один не позволил да бъде излъган. Крал станал синът на Викар, и Один дал попътен вятър и победа във войната за викингите.“ Морето е непредвидимо, зловещо, но и хранещо. С него, никой не може да си прави шеги или да го залъгва.

Ето какво пък е записал в дневника на пътешествията си рицарят Пигафета, спътник на Магелан: „По време на буря, често се виждат светлини. Моряците ги наричат „свято тяло“ или „огньовете на свети Елм“. В тъмните и безлунни нощи тези светлини се събират като в силен фенер на върха на грот-мачтата и остава там за два.три часа. Чудото се случва дори в свирепа буря и ни носи утеха. Преди да изчезне фенерът отново избухва в хиляди отделни светлини и ни заслепява. В такива случаи често си мислим, че ще загинем, но вятърът стихва като с магия и ние сме спасени.“

Английският поет Уйлям Фолконер бил дълги години моряк и служил в търговския и военния флот на Англия. В поемата си „Корабокрушенци“, Фолконер описва помощник-капитана Родомонт. Този помощник-капитан бил почитан от екипажа като истински магьосник. Защото знаел всички заклинания за повикване на попътен вятър. Той вещаел нещастие за кораба, ако някой кихне на левия борд при отплаване и проповядвал, че юнгите трябва да се къпят задължително при безветрие.

И докато сегашната наука обяснява много от страшните морски приказки… то за една от най-страшните все още няма научно обяснение. Това е легендата за Летящият холандец. Има морски историци, които предполагат, че в тази морска приказка се говори за корсарски кораб. Някои дори казват, че най-вероятно това е бил корабът „Флисингер“, който е плавал под командването на знаменития холандски пират Николас Яарри. Други историци отбелязват, че на пиратския кораб е било извършено убийство и затова пиратите са отбягвали да влизат в пристанища. Страхували са се от законите или от възмездие.

Морски приказки има и в сборниците на Братя Грим. Най-известна е приказката „Рибарят и неговата жена“. Тази стара индоевропейска приказка вдъхновява Пушкин за неговата приказка-поема: „Рибарят и златната рибка“.

Български морски легенди и приказки се раждат на нос Калиакра с девиците, които се хвърлили там в морето. В Балчик с Дворецът на кралица Мария и тайнственият мореплавател, който акостирал често на дворцовия пристан. В Обзор със средновековната крепост Козяк, която пазела България от морски нашественици. В Несебър с корабите на савойските  рицари…

Морето винаги мамело и продължава да мами въображението на деца и възрастни. То винаги е раждало легенди и приказки. И продължава да ги ражда в сегашно време, в приказките, разказите, поемите, стиховете и романите на съвременните писатели.

„Когато каютата

по пет пъти в минутата

се надига в небето,

в резултат на което

след това пак пропада

по-дълбоко от ада,

и куфари, чанти се търкалят встрани,

и мрачнее стъклото от зелени вълни,

и мама е болна, а мис Дженкис не тича

да те буди, измива, обува, облича,

и тъкмо ти носят закус…

– Уууп! – един трус

изпраща матроса

със нос във подноса,

и всичко отново към небето полазва,

и след малко отново поглъща го трапът.

Това по моряшки, чедо мое, се казва:

„50 Север – 40 Запад“!

 Ръдиърд Киплинг „Защо китът има тясно гърло“,

превод: Валери Петров

Автор: Весела Фламбурари

За всички, които се питат как децата да започнат да четат повече… За тях формулирах моите три закона на детското четене. Законите не са абсолютни аксиоми, но дават пълна гаранция за успешно влюбване на децата в четенето. Абсолютно сигурно!

Трите закона на детското четене

(формулирани от Весела Фламбурари)

1. Във всеки дом да има библиотека! Може да е мъничка, но да я има. Тази библиотека да съдържа реални, телесни, а не виртуални книги.

2. Децата правят това, което виждат, а не това, което им се казва! От това следва детето непрекъснато да изживява родителите си като четящи хора… да ги вижда с книга в ръка. Колкото повече детето вижда големите в поддържаща книгите ситуация, толкова повече ще им подражава… тоест, толкова повече ще чете.

3. Да се чете на детето на глас. Не само за „Лека нощ!“, а винаги, когато е възможно. Дори, когато детето вече може да си чете само, родителят да продължи да чете на детето си на глас. Да се достига дори до крайност и да се продължи четенето на глас, докато възрастният може, независимо колко е пораснало детето.