„Момиче на име Октомври“ – да се докоснеш до света
Децата обичат да задават въпроси, особено малките. И не се съгласяват с какви да е отговори. Получат ли неудовлетворяващо обяснение, винаги следва допълнително питане или повторение на чутото, за да се достигне до заветното убеждение, че са разбрали и са били разбрани. В книгата „Момиче на име Октомври“ (изд. Каничка), на която са посветени следващите редове, ролите са разменени. Пита големият човек, а малкият отговаря:
„Какво ще правиш с всички тези книги?“, попитах аз.
Октомври се усмихна, подаде ми книга и каза:
„Когато ги прочета, ще мога да виждам по-надалеко. А ти?“
Не знаех какво да отговоря, затова си замълчах.
Текстът е съставен предимно от кратки въпроси и отговори. Последното цитирано изречение се повтаря многократно в книгата. Свързано е с онова неусетно обземащо ни на моменти безмълвие. В случаите, при които не ни липсват думи, знание, идеи, мисли, чувства, но осъзнаваме, че са излишни. Стъписали сме се от мъдростта, която достига до нас чрез малките хора. В този смисъл книгата на Закия А. Мохамед не е само за деца, а най-вече за пораснали такива.
Когато моята дъщеря я прочете (тя е на 9), не беше убедена дали изобщо е разбрала текста. Казах й да не се притеснява, нормално е книгите да не отговарят винаги на всички наши очаквания. Помолих все пак да ми разкаже свои впечатления.
Според нея Октомври е много умно момиче, което явно не се докосва до света буквално. Докосва се, като се смее, рисува, чете, пише и пази природата. Моето дете, също умно, несъзнателно разкодира скрития смисъл, затова си позволявам да използвам споделеното.
Дъщеря ми открои историята с мидичката (липсва типичният сюжет и думата „история“ е използвана да отдели даден отрязък), най-вероятно, защото не постъпва като Октомври. В книгата момиченцето веднъж взема мида, а след това я връща обратно. На въпроса „Защо не я запазиш?“, то отвръща, че тъкмо това е направило. Любопитна съм дали следващия път момичето ми също ще върне харесани миди и камъчета.
Знаете, твърде човешки е стремежът да съхраним все повече от преживяното – най-вече чрез предмети, снимки и думи. Авторката също го прави – съхранила е спомените си и ги е претворила и допълнила в тази топла и на моменти дори поетична книга.
В нейни интервюта в електронни издания, а и на първите страници на книжното тяло, можем да прочетем, че вдъхновението за Октомври е най-малката сестра в семейството, която загубва битка с левкемията на 9-годишна възраст и която всъщност измисля ключовата за текста реплика – „докосвам се до света“.
Това е първа книга за Мохамед, по професия учител. Авторката живее в Чикаго със семейството си. За нея времето, прекарано с децата на другите й три сестри, е изпълнено винаги с усмивки. Така тя не спира да се удивява на „детските наблюдения и ентусиазъм в свят, който лесно би могъл да загуби блясъка си“. (цитатът е от личния сайт на Закия)
Илюстрациите са дело на Андреа Трипке и от своя страна, също като името на главната героиня, чрез подбора на цветове, създават усещане най-вече за есен, за отлитащи красиви мигове с любим човек. Дали част от тях остава съхранена, това може всеки читател да реши сам за себе си, докосвайки света буквално и метафорично.
Книгата е подходяща за по-големи деца (9-13 години) – изследователи и мечтатели, за техните родители, а би могла да се хареса за разглеждане и на по-малките.
„Момиче на име Октомври“ е дебютът на скоро появилото се издателство „Каничка“. Предпочетени са твърди корици и плътна хартия, внушаващи разбирането за ценно притежание. Преводът е дело на Маргарита Бончева.
Вземете книгата с код DK19 от
Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.