Момчето и бръмбарите или силата на малките
„Момчето и бръмбарите“ (изд. Дуо Дизайн) е от книгите, които първо привличат с корицата си – наситено оранжева, с глава на момче и огромен рогат бръмбар върху нея. Веднъж разгърнали страниците й, М.Г. Ленард бързо ви въвлича в живота на 12-годишния Даркъс Катъл, чийто баща изчезва мистериозно от затворено помещение в Природонаучния музей, в който работи. Даркъс вече е загубил майка си преди 5 години, затова се оказва поверен на чичо си Максимилиан – археолог и откривател.
Момчето отказва да повярва, че баща му просто го е изоставил и решава да разследва изчезването му с помощта на ексцентричния си чичо и новите си приятели от училище – намаханата Вирджиния с многобройни кокчета в косата и Бертолд (да, кръстен е на едноименния драматург, защото майка му е актриса). Тайното посещение на Даркъс и чичо Макс в музейното хранилище, от което е изчезнал баща му, подсказва, че явно това не е станало по негова воля, а ролята на зловещата и безскрупулна модна дизайнерка Лукреция Кътър започва да изглежда ключова. С много „кураж и решителност“ и помощ от малки и големи приятели момчето започва да разплита загадката, чиито корени се крият в изследователската работа на баща му.
„Приключенията са опасни, Даркъс, а злодеите са реални – чичо Макс сякаш остаряваше с всяка дума. – Идеите са могъща сила, а има хора, които биха злоупотребили дори с най-благородната идея заради власт или пари. Алчните не се спират пред нищо, за да задоволят апетита си, без мисъл за разрухата и опустошенията, които причиняват.“
Няма как да пропусна странното допълнение в екипа на Даркъс – необичайно едър бръмбар носорог, с който той се сдобива случайно, докато става свидетел на караницата между братовчедите от съседната къща – Пикъринг и Хъмфри. (Двамата са класически карикатурни герои – единият дебел и мърляв, другият – слаб и педантичен, двамата еднакво глупави, алчни и жестоки.) Бръмбарът, който получава името Бакстър, се държи доста необичайно – като домашен любимец, който разбира думите на стопанина си. А още по-странното е, че с поклащания на главата и различни пози успява да комуникира с момчето.
Книгата М.Г. Ленард е необикновено, увлекателно и динамично четиво, което лесно пленява читатели от всякаква възраст макар основната публика да е от 9 до 13 години. Загадката с изчезването на Бартоломю Катъл, наличието на класически злодей и симпатичен главен герой са едни от съставките на успешната рецепта за задържане на вниманието на малките читатели. Вълшебната съставка, която прави тази история абсолютно приковаваща са именно многобройните видове бръмбари от т.нар. бръмбарова планина в стаята на Хъмфри.
„Бръмбарите са най-успешните видове живи същества на планетата. Могат да се приспособят към почти всякаква среда.“
Освен да забавлява, Ленард успява да предаде и посланието, че армия от малки и привидно безпомощни същества може да се окаже решаващ фактор, когато си се изправил срещу непобедим съперник. Когато си дете и често се сблъскваш с пренебрежителното и снизходително отношение на възрастните, тази мисъл може да ти даде увереност да се бориш.
На задната корица ще откриете описание на „Момчето и бръмбарите“ в 3 думи: чудата, забавна, приключенска. Аз мога да добавя само „провокираща размисъл“ – за унищожителното влияние на хората върху планетата и високомерното ни отношение към другите животински видове.
„Тъжният факт е, че насекомите намаляват. Разрушавайки местообитанията им, унищожаваме и целите им видове, но те са по-жизненоважни за нас. Ако всички бозайници на планетата загинат, тя ще процъфтява, но ако изчезнат насекомите, всичко друго също скоро ще умре.“
Струва си да се замислим над това, нали?
Преводът е на Михаил Балабанов, илюстрациите на Джулия Сарда, а в края на книгата има и кратък речник.
Вземете книгата с код с кауза DK19 от
Ozone.bg, Ние, децата! или Booklover.bg.
Когато купувате книги с този код, вие подкрепяте насърчаването на детското четене в България.