Многото лица на Биатрикс Потър
Минали са повече от 150 години от рождението на Биатрикс Потър (28 юли 1866г.), известната английска писателка на детски книги, но има още толкова много неща, които читателите на Викторианската авторка не знаят за нея.
Легендарната Биактрикс Потър е известна с книжките си за зайчето Питър, котето Том и Джемайма патравата патица, както и много други герои животни. Тя обаче се оказва много повече от писателка. За някои от неизвестните страни на Потър разказват от британската организация за насърчаване на четенето BookTrust.
Талантлива художничка
Всички илюстрации към книжката “Зайчето Питър” са сътворени от самата писателка. Дори днес те си остават все така обичани и лесно разпознаваеми. Потър се учила да рисува и оцветява съвсем сама, като наблюдавала внимателно домашните животни. Едва когато била на 27 години, написала писмо с нейни илюстрации за едно от домашните си зайчета до малкия син на бившата си гувернантка:
“Скъпи Ноел, не знам какво да ти напиша, затова ще ти разкажа история в картинки за четири малки зайчета, чиито имена са Флопси, Мопси, Пухчо и Питър.”
Непоколебим издател
След като илюстрованата история за Зайчето Питър била готова, Биатрикс се опитала да й намери издател, но ръкописът бил отхвърлен шест пъти. Тя решила да я издаде сама в тираж от 250 екземпляра. Те се продали толкова бързо, че английската издателска къща Frederick Warne & Co й направила оферта.
До октомври 1902г. “Приказка на зайчето Питър” се превърнала в бестселър. Изданието никога не е било изчерпвано, а продажбите му възлизат на над 40 милиона екземпляра по целия свят. Драстичен скок в сравнение с първоначалния тираж!
Далновидна бизнес дама
Биатрикс Потър сама ръководела мърчандайзинга, свързан с известните й герои, и то по начин, който не бил правен никога преди. През 1903г. измислила и патентовала кукла на зайчето Питър, с което превърнала малкото зайче в най-стария лицензиран герой. Скоро на пазара започнала да излиза поредица от висококачествени продукти – чехли, книжки за оцветяване, носни кърпи и дори китайски сервизи за чай.
Педантичен ботаник
Биатрикс била експерт по гъбите (миколог). Тя изучавала покълването на спорите и жизнения цикъл на гъбите, като дори й хрумнала иновативна идея относно лишеите. Да бъдеш жена в онези времена обаче предполагало известни препятствия, нито едно от които не могло да я спре. Жените не можели да присъстват на събиранията на Лондонското Линеево общество, затова Биатрикс помолила чичо си да представи работата й. 100 години по-късно обществото изпратило извинение.
Кралските ботанически градини Kew Gardens също отказали да я приемат като техен член, защото била жена, а Кралското общество отказало да публикува най-малко едно от изследванията й. Въпреки всичко, Биатрикс изнесяла лекции в London School of Economics и си изградила репутация като илюстратор на научни издания.
Страстен природозащитник
С приходите от авторски и права Биатрикс си купила ферма в Езерната област, която нарекла Hill Top. Тя станала близка с местния свещеник Канън Харуик Роунсли, с чиято помощ през 1895г. основала организацията The National Trust (Национален тръст за обекти с историческа и природна стойност). Каузата по защитаването и опазването на земята й останала близка през целия живот.
През 1912г. провежда успешна кампанията против навлизането в езерото Уиндърмиър на хидроплани, които тя считала за шумни и досадни. През 1927 г. Биатрикс продала около 50 преработени илюстрации на зайчето Питър, за да спаси брега на езерото Уиндърмиър от застрояване.
Жилава фермерка
Биатрикс Потър се включвала активно в работата в своите ферми. Тя помагала със събирането на сеното, газела през калта, за да отпушва канавки и претърсвала скалистите склонове за изгубени овце.
Всъщност Биатрикс за развъждала овце от рядката и защитена породата Herdwick, присъща само на областта. Освен това тя е първата жена, избрана за президент на Асоциацията по овцевъдите на породата Herdwick – истинско постижение и знак за голяма почит сред фермерската общност. За съжаление Биатрикс умира на 22 декември 1943 г. преди да заеме поста.
Нейният завет обаче е все още жив сред хълмовете на фермерския й дом. Тя оставила 4 000 акра земя на The National Trust – най-голямото дарение от физическо лице под формата на земя в цялата история на организацията. Благодарение на това земята, която обичала, остава непокътната до ден днешен.