Милена Милева: Когато се превежда за деца, не бива умишлено да се опростява езикът

Милена Милева е преводачката, с чията помощ българските читатели се срещат с книгата “13-а пряка” на полската писателка Малгожата Гутовска-Адамчик. Не се стърпяхме и я попитаме какво мисли за детските книги и четенето.
 
Отличава ли се и с какво преводът на юношеска книга от този на книга за възрастни?
Не, преводът трябва винаги да е верен на оригинала, на езика на автора, да е на хубав български и читателят да не усеща, че чете текст, преведен от чужд език. Е, това е в най-добрия случай, а това никак не е лесно, но това е друг разговор. Когато се превежда за деца, не бива умишлено да се опростява езикът, че уж да бъдел по-лесен за възприятие. Няма лошо да се въвеждат и нови думи и изрази, може би непознати дотогава на децата. Как иначе ще се развива езикът им?
 
Превеждали ли сте други детски книги? Коя от тях има специално място в сърцето ви?
Не, това ми е първата детска книга, надявам се – не последната, защото работих върху нея с удоволствие. 
 
Какво определя една детска книга като хубава според Вас?
Което и за книгите “за възрастни”. Да е истинска, искрена, талантлива, да вълнува и да те кара да се замислиш.
 
Важно ли е децата да четат и защо?
Да, разбира се. Дори ми е трудно да търся аргументи. Защото това развива ума и душата, отваря ти очите за света и за другите, защото е удоволствие, не на последно място. Лошото е, че само с “Чети!” не става, трудно е да насочиш днешните деца към книгата, която е изтикана съвсем на заден план от други занимания. Аз нямам рецепта. Радвам се, като виждам млади родители да купуват книги за децата си, за подарък, дано да не забравят и сами да им четат, когато са по-малки.
 
Обичахте ли да четете като дете?
О, да. Много. Сега си давам сметка, че съм четяла много, тогава не съм го забелязвала, явно съм го приемала като нещо естествено. Понякога четях по две-три книги едновременно, много обичах документални книги, енциклопедии, това, което по мое време се наричаше научно-популярна литература. Обичах приключенска литература, криминална, историческа. Някои произведения съм ги препрочитала по няколко пъти и съм се връщала през годините отново.
 
Кои са книгите, които белязаха детството ви?
Не знам дали чак са “белязали”, но обичах “Пипи Дългото чорапче“, “Граф Монте Кристо”, “Тримата мускетари”, като малко по-голяма вече съм плакала, четейки Йовков и Елин Пелин.
 
Какво бихте казали на 10-годишния си аз сега?
Знам ли, човек не може да върне времето, а и не може да се погледне отстрани. На десетгодишните днес бих им казала да играят, да се радват на живота, да не се страхуват да грешат и да не се притесняват да поправят грешките си. 
 
Интервюто взе: Лора Филипова