Джим Копчето и Лукас Машиниста

„Приказка без край” и „Момо” на немския писател Михаел Енде са сред най-популярните му произведения, но първата му книга е „Джим Копчето и Лукас Машиниста”. Тя излиза на немски език през далечната 1960 г., а на български ще я намерите в поредицата „Големите разказвачи на XX век“ от изд. „ЕМАС“.

Държавата Лумерландия е красив малък остров, чийто крал Алфонс Дванайсет без петнайсет властва над точно… трима поданици! Лукас Машиниста, както подсказва името му, е локомотивен машинист и ежедневно обикаля Лумерландия със своята дебеличка локомотивка Ема. Госпожа Мооля държи единствения магазин в страната и прави най-вкусния ягодов сладолед на света. Господин Ръкав е просто поданик.

Животът в Лумерландия се движи в установения коловоз – като Ема по релси. Докато един ден пощенският раздавач не донася нечетливо адресиран пакет. Подателят е също толкова неясен – пише само едно „13”. След кратко колебание жителите на острова отварят пакета и можете да си представите изумлението им, когато вътре намират малко чернокожо бебе.

Момченцето е кръстено Джим и грижовната госпожа Мооля се превръща в негова майка. Машинистът Лукас пък става най-добрият му приятел и двамата с удоволствие обикалят острова, а Джим усвоява занаята на локомотивен машинист. Но момчето расте и вече е на път да се превърне в половин поданик, а на острова няма място за повече жители. Затова крал Алфонс Дванайсет без петнайсет извиква Лукас на аудиенция и му съобщава, че Ема трябва да напусне Лумерландия, за да може Джим да остане. Както се досещате, това „решение” е неприемливо за Лукас, а и за момчето. Най-логично двамата приятели решават да напуснат тайно острова заедно с Ема, за да не създават проблеми на останалите жители.

Трудно е да ви преразкажа всички приключения на Лукас, Джим и Ема, а и не е необходимо. Михаел Енде е написал страхотна, забавна, динамична и поучителна книга. Има си и изпитания, и страшни премеждия, и загадки, и мним великан, и планини на червени и бели ивици, и страна на хилядата вулкана и какво ли още не. Но има и ненатрапчиво споделени истини за приятелството, за смелостта, за доблестта, за толерантността, за уважението към различните от теб хора и обичаите им. Защото цветът на кожата не е най-важното у един човек, както ще ви докаже и самият Джим Копчето.

Добре, де! Ще раздразня апетита ви за четене като споделя, че Ема се оказва годна да плава като кораб, тримата стигат до държавата Мандала (тя поразително ми приличаше на Китай!), запознават се с мандалския император и се нагърбват с мисията да спасят отвлечената мандалска принцеса Ли Зи от Града на драконите.

Сигурно ще искате да узнаете и защо малкото негърче е наречено Копчето? Е, нека самият автор ви разкаже за това, както и цялата принцесоспасителна мисия. Повярвайте ми, не искате да откажете разходка в света на симпатичното негърче Джим!