“Маша и мечокът”: версия истинска

Покрай анимационното филмче за Маша и Мечока, едва ли има дете, което не познава двамата герои – щурата руса фурия и съвестната кафява мечка. Хиляди епизоди на различни езици – мрежата е залята и за малчуганите не съществува друга приказна версия освен тиражираната от анимационната компания.

Моите спомени за Маша и Мечока ме връщат в детството, когато баба ми ми разказваше отново и отново за смелото девойче, което успява да избяга с хитрост от плена на големия звяр. Тази оригинална версия, толкова любима за мен, се появи преди години в книга с картонени страници във формата на къща и опростена история, която обаче се придържа към оригиналната приказка (изд. “ФЮТ”). Радостта ми бе неимоверна, когато открих още едно издание – този път с красиви илюстрации от Ана Григориев (изд. “Софтпрес”).

Маша живее с баба и дядо. Те много я обичат и детството на момичето е щастливо и безметежно.

Един ден приятелките й я канят в гората да берат ягоди и гъби. Старците пускат внучката си и момичетата се озовават на полянка в близката гора.

От гъбка на гъбка, от ягодка на ягодка и… Маша се оказва изгубена в гъсталака. Уплашеното момиче се лута насам-натам, докато не открива спретната къщичка. Тя е празна и детето се настанява, за да чака стопаните.

В къщата живее мечок, който през деня събира мед. Когато се прибира у дома, той заварва момичето и щастието му е огромно – ще си има компания.

Маша никак не е доволна от пленничеството и непрекъснато търси как да избяга, но се страхува от звяра. Тя чисти, готви и шие, а мечката е доволна от присъствието й.

Един ден на Маша й хрумва да подмами мечока да занесе курабийки на баба и дядо. Тя ги опича, после скача в голям кош и слага тавата на главата си.

Мечката понася тежкия товар към селото. Колкото пъти реши да поседне и да си почине, Маша се обажда от коша:

“Виждам те, виждам те, Мечо! Не сядай на пъна, не яж курабийки, а ги занеси на баба и дядо!”

Изнервеният мечок стига до селото, но кучетата го погват и се налага да спасява кожата си в гората. Малката Маша се връща у дома невредима, а мечокът отново остава сам.

Руската народна приказка, позната от моето детство, е преразказана от Светлана Курчубич Ружич. Авторката добавя свързващи елементи между анимационната и класическата героини, за да могат децата да разберат по-лесно защо двата образа са различни (“Тя била пра-пра-пра-баба на днешната Маша…”). Докато следва оригиналния сюжет, писателката прави редица вметки, които да успокоят по-притеснителните деца, например, че мечокът не е лош, а самотен и затова държи Маша в плен. За мен лично тези допълнения са излишни и изкривяват ролята на приказките, но предполагам, че за децата, на които са им спестявани класически приказни истории, подходът на Ружич ще е по-приемлив.

Илюстрациите на Ана Григориев са в познатия ни от “Магарешката кожа”, “Лешникотрошачката” и “Магьосникът от Оз” стил. Те подпомагат текста и дори в тях се улавя желанието на творците да приближат класическата Маша до анимационната, като омекотят образа на мечока и го отдалечат от страховития звяр, какъвто е в оригинала. Постигат го с тротинетката, с която звярът събира мед, с модното фишу на врата му, с шевната машина и дори дипломата на стената – все характерни за хората предмети, които отграничават животно от разумно същество.

Книгата прочетохме с Даниел в проект за четене от самото раждане “Експериментът”. Класическата история не бе непозната за него, защото сме я разказвали десетки пъти. Тъй като той е любител на дългите текстове (нехарактерна черта за 3-годишните), предпочете изданието на “Софтпрес” пред по-краткото на “ФЮТ”. За да не стане твърде голяма каша в главата му, а и за да компенсирам липсата на любимите строфи в луксозното издание, реших да вмъкна при четенето познатото и на двама ни:

“Виждам, виждам,

всичко виждам!

На пънчето не сядай,

баничките не хапвай!”

(В класическата версия Маша приготвя банички, не курабийки). Тук дойде и неговият коментар:

“Е, веднъж банички, друг път курабийки?! Как така?”

Четенето на различни варианти на познати произведения понякога може да е объркващо за родителите (въпросите вероятно ще завалят неочаквано), но пък е възможност за децата да осъзнаят, че и литературата, и народното творчество се променят и могат да имат различни вариации. Вярвам, че това събужда въображението и учи децата да извличат моментите, които са подходящи за тяхното ниво на развитие.

Изданието “Маша и мечокът” на изд. “Софтпрес” е луксозно, с твърди корици и гланцирана хартия. То е чудесен подарък за любителите на анимационната героиня Маша, които нямат никаква представа как момиченцето и кафявата мечка са се срещнали за пръв път. Илюстрациите на Ана Григориев ще им помогнат да се потопят в руското село, а после и в горската къща, за да открият историята на своята любимка.

Автор: Вал Стоева