Мария Енчева: Хубавата детска книга е тази, която привлича и погледа

В кампанията “Клуб за книжни пътешествия” ви срещаме с писатели от осем европейски страни и с техните книги. Срещите ни с тези книги са невъзможни без участието на преводачите, затова в рамките на кампанията избрахме да ви ги представим. Мария Енчева е преводач на книгите на Хюс Кайер „Заедно завинаги, амин“, „Харесва ми на този свят“ (изд. Ергон) и „Книгата на всички неща“ (изд. Жанет 45).

Представи се: Аз съм човек, който си вре носа навсякъде. Уча езици лакомо, чета лакомо, а най-хубавото от всичко прочетено пренаписвам с български думи.

Превеждам детски книги, защото… в тях намирам оная магия, която, уви, е поизчезнала от живота на много от големите.

Ако не бях преводач, щях да съм… биатлонистка, лелче в детска градина, шофьор на дълги разстояния.

Детската/тийнейджърска книга, която мечтая да преведа, е… написана от Ани М. Х. Шмид. Без значение коя.

Най-трудното при превода на детски книги е… текстът ти да не тръгне да звучи поучително. Да не тръшнеш отгоре му твоето “голямо” мислене, та да се сгърчи от трудни думи и засукани изречения. Защото най-важните послания могат да се предадат и простичко.

Хубавата детска книга е… тази, която привлича и погледа. Мърляво изработените книги заобикалям отдалеч. Хубавата книга е написана грамотно. Не купувам книги, в които грешките се прескачат една друга, и не проумявам защо хората, които пишат грамотно, са изключение. Може би ако не бях станала преводачка, щях да работя книжен надзор.

Децата трябва да четат книги, защото… е страшно весело. Можеш да четеш, докато пътуваш с тролея към училище; можеш да четеш, ако не успяваш да заспиш; можеш да четеш, за да научиш думи, които другите в класа още не знаят; можеш да четеш, защото четящият човек, знаем, е красив.

Като възрастен съм… не съвсем такава, каквато си представях, че ще бъда един ден. Иска ми се следващия път да бъда малко по-търпелива и самоуверена.

От детството ми липсва… лесното завързване на приятелства, неделите у баба и дядо, лагерите без родители, пържените картофи със сирене без угризения, усещането, че животът е безкраен и можеш да станеш какъвто си пожелаеш.

Шоколад или сладолед? Шоколадова супа за първо, сладоледена торта за десерт.

Мечтата от детството, която сбъднах,… е да съм заобиколена от книги.

Страх ме е от… от нищо не ме е страх. Може би малко от балони.

Ако попадна на портал за пътуване в пространството и времето, бих се върнала… обратно в детството, защото спомените ми избледняват. Не успях да ги уловя, докато можеше.

„Заедно завинаги, амин“ и „Харесва ми на този свят“ се издават на български език с подкрепата на програма „Творческа Европа“ на ЕС.