Малка Коледа или Бъдни вечер

Днешният ден – навечерието на най-големия и тържествен зимен празник Коледа – е наричан от българите Малка Коледа, Суха Коледа, Бъдни или Каден вечер, Неядка, Мали Божич.

Още в ранни зори на 24 декември във всеки дом започва суетнята около подготовката за Бъдни вечер, когато всички ще се съберат около празничната трапеза в очакване на най-голямото събитие в християнския свят – раждането на Спасителя.

Мъжете колят прасетата за следващия ден – Коледа. В тракийските селища на Бъдни вечер е втората кадена вечеря (първата е на Игнажден), а в останалите български краища – първа кадилка, откъдето е и названието Каден вечер.

Стопанките отделят особено внимание и умение на приготвянето на бъднивечерските и коледните хлябове. Те са три вида, според предназначението им в обичаите.

• Първите са хлябове, посветени на Коледа – големи кръгли пити, наричани боговица, богова пита, божичник, светец.

Върху тях се прави украса от тесто, като най-често се изобразяват кръст и цветя. В Западна България стопанките омесват и пита със сребърна пара или с други белези в нея – сламка, мънисто, и по тях гадаят за бъдещето. Приготвянето на питите се поверява на жена, облечена празнично и обредно чиста. Тя меси тестото, изричайки благословии за здраве и плодородие.

• Вторият вид хлябове са посветени на земеделието, скотовъдството, на къщата и покъщнината.

Щом тестото е готово, се пристъпва към “писането” на хляба. От тесто се моделират моменти и предмети, свързани със селскостопанската дейност и оттам хлябовете се наричат гумно, харман, рало, орач, кошара, бъчва.

• Третия вид обредни хлябове за Коледа приготвят момите за избраниците си – коледарите.

Това са дебели пръчки от тесто, навити спираловидно или преплетени като плитка и обградени с отворен обръч. Наричат ги вит-превит кравай. За малките коледарчета пък се омесват коледни кравайчета, колачета, за да има за всички деца, влезли в къщата.

Докато стопанките приготвят обредните храни за тържествената вечеря, из селото тръгват малки коледарчета – момченца, заради което празникът е познат и като Детешка Коледа. Те са разделени на групи и обикалят  от къща в къща с дрянови тояжки в ръце, наричани кофръжалка или коледница. 

Навсякъде децата изричат благословии и пеят песни, с които пожелаватгодината да е богата и плодородна. Стопаните ги посрещат със сито, пълно с жито, с което посипват коледарчетата.

Още при прекрачването на прага на къщата момчетата викат:

– Бог се роди, Коледо!

Другаде питат домакините:

– Славите ли млада Бога? – а те им отговарят:

– Славим!

Коледарчетата са очаквани с радост и нетърпение във всеки дом като предвестници на богата реколта. Даряват ги щедро със сланина, сушени плодове, орехи, дребни монети, които момчетата прибират в торбичките си. Дават на всяко коледарче и колачета, които децата нанизват на дряновите си тояжки.

Много важен момент в бъднивечерската традиция е приготвянето и запалването на празничния огън. Отсичането на дървото за огъня извършва момък на възраст за женене или младоженец. Празнично облечен, той отива в гората, избира и отсича здраво буково, дъбово или крушово дърво.

При огнището “миросват” дървото – мажат го с осветено масло в черквата, пробиват дупка в дебелия му край и в нея наливат масло, вино, слагат тамян и я запушват с дървен клин. Така дървото става бъдник, бъдняк, коладник и е символ на раждащия се през тази нощ млад Бог.

После увиват бъдника в бяло ленено или конопено платно и го оставят край огнището. Вечерта стопанинът тържествено запалва бъдника в огнището, където ще гори през цялата нощ на Бъдни вечер, а и през останалите коледни нощи. Ако бъднивечерският огън загасне, това се приема за много лоша поличба.

На празничната трапеза се приготвят само постни ястия, винаги нечетен брой, най-често девет. По традиция на трапезата трябва да има варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, пълнени сушени чушки с фасул, ошав. Слагат се още орехови ядки с чесън и мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия, както и колаче от Игнажден.

В Западна България приготвят още зелник (баница с плънка от зеле или праз и тиквеник – баница с тиква). В източните части на страната, където първата “кадена вечер” е минала, на трапезата слагат запазените от нея сурово жито и “игинашката” свещ. Според широко разпространено поверие, на Бъдни вечер трябва да има от всичко, което е произведено през годината.

Казва се, че колкото по-богата е трапезата, толкова по-плодородна и честита ще е годината.

Бъднивечерската трапеза се нарежда на земята, като под нея се разстила слама, символ на яслата, в която се ражда Христос. Върху сламата се слага кълчищен чувал за жито, а отгоре се постила шарен месал, трапезник – домашно тъкана покривка. Между ястията се слага и босилкова китка със сребърна пара, завързана с червен конец.

До трапезата се поставят палешника и ремъка от ралото, ръкавица, пълна с жито, кесия с пари. От всичко сложено на трапезата отделят по една хапка за “дядото”, “стопанина”, “наместника” на къщата и софрата не се вдига през цялата нощ с вярата, че той ще дойде да вечеря.

Бъдни вечер преминава в тесен семеен кръг и не може да започне, ако всички от семейството не се съберат около трапезата. Оставя се място и за покойните роднини. Следва задължителното прекадяване на ястията, на помещенията в къщата и на стопанските постройки в двора, което прави най-възрастният мъж в семейството.

Стопанинът и стопанката на къщата разчупват питата и дават на всички по едно парче. Първият залък винаги се оставя “за Света Богородица” или се слага под домашната икона. Най-щастлив е онзи, на когото се е паднала парата – той ще бъде здрав и честит, у него ще е късметът.

Никой не трябва да става от трапезата по време на вечерята, за да не стават от полозите кокошките. Позволено е единствено на стопанина да става, но трябва да ходи приведен, за “да се превиват и житата от зърно”. Това, което остане от коледната пита, се поставя на полицата с вярата, че житата ще израснат високи.
–

Информацията за традиционните практики и обичаи е подбрана от книгите:

Шарланова, В. “Български традиционни празници и обичаи”, изд. “Ентусиаст”, С., 2010 г.

Колектив, “Календарни празници и обичаи на българите”, Българска енциклопедия – БАН, С. 1998 г.