Мъдрата обич
Когато за първи път прочетох „Мъдрата обич“ на Марта и Уилям Пийпър (изд. „Сиела“), изпратих sms на няколко приятелки с наскоро родени към онзи момент деца, с който горещо им препоръчвах това четиво. Впоследствие някои от тях споделиха, че им е станала любим пътеводител в сложния път на родителството, прилагат идеите и препоръките в нея и даже често я цитират, когато се говори за деца.
Мъдрата обич ме спечели още отначало с два от основополагащите принципи на любовта, за която авторите говорят, а именно – да наблюдаваме света, и особено самите себе си, през очите на нашето дете и да общуваме с него с грижовно и ласкаво напътствие – без наказания, а с любов и търпение.
Коя млада майка, независимо от своето ниво на интелигентност, образование и социално положение, не е търсила баланса между предразсъдъците, с които хората от по-стари поколения я напътстват с привидна вещина и увереност в пътя на майчинството и вътрешния глас на безусловната майчинска любов? Някои от разбиранията на нашите съветници резонират в нас като „верни“, но към други имаме голяма съпротива или дори категорично отхвърляме.
Затова и авторите на „Мъдрата обич“ говорят за това колко объркващи могат да бъдат противоположните родителски стратегии и формулират термина мъдра обич – за родители, които желаят „да отглеждат и възпитават детето си с любов, но разумно и ефективно“. Стъпка по стъпка и с реални примери от своята практика, те ни учат как да отглеждаме добродетелни деца; как да регулираме поведението им и най-вече да ги научим сами да го правят; водят ни към един нов начин на мислене, който да подпомогне детето да постигне отговорна, грижовна и щастлива зрялост, да овладява по-успешно емоциите си.
След формулиране на идеите, стоящи зад „Мъдрата обич“, ще започнете да разбирате по-ясно: причините за бебешкия плач (един от постулатите на мъдрата обич е „Винаги се старайте да утешите плачещото дете“); разликата между първично и вторично щастие и вашата роля в тяхното подсигуряване; защо някои деца стават с трудни характери като големи и често са нещастни; как да разпознаваме душевното нещастие и да го трансформираме в неговата противоположност; че има надежда и нещата са обратими дори и на по-късен етап и много други любопитни и убедително поднесени теории.
На някои от вас е възможно принципите на мъдрата обич да се сторят прекалено толерантни, меки и дори „невъзпитателни“; ако сте привърженик на по-твърдия подход в отглеждането на деца, приканвам ви поне да се запознаете и с една по-различна гледна точка, а всеки за себе си решава какво да си вземе и как да отглежда щастливи деца, мъдро и с обич.
Автор: Жанета Христова
гещалт консултант и психотерапевт,
автор и водещ на програма S.E.N.S.E