Любомир Кюмюрджиев: Бащата би трябвало да е капитанът на кораба, който плава през непознати морета

За нас четенето е важна и неотделима част от възпитанието и грижата за децата, затова се почувствахме съпричастни към националната кампания „Да бъдеш баща“ и решихме да изразим по свой начин подкрепата си. Четенето е един от начините за изграждане на здрава връзка между родители и деца и не трябва да е задължение/привилегия само на майките. В серия от материали ще обърнем специално внимание на ролята на бащите и мъжете в семейството за отглеждането на грамотни и обичащи книгите деца, а от новата ни рубрика „Как четат бащите“ ще научим за читателските им навици и книжни семейни ритуали.

Любомир Кюмюрджиев е бил учител по български език и литература, а след това преводач и редактор на редица книги. От 6 години работи за сп. National Geographic България, а международният отдел на списанието неведнъж е избирал материалите му за най-добра локална история. Най-голямата му награда обаче е неговото малко момче, с  което приключенстват из горите и прериите на Северна Америка с различни индиански племена, а после се гмуркат с капитан Немо из океанските дълбини или слагат своите рицарски доспехи и пътешестват във времето.

Обичаше ли да четеш като малък?

Като малък обожавах да чета. Още помня коя бе първата изцяло прочетена от мен книга – казваше се „Лайко, Пиф и чичо Верчо“ (ако не се лъжа, от Радка Александрова). Тогава бях на 7 години. Сега съм на 49.

Кой беше любимият ти литературен герой? 

Различни в различните периоди на детството и ранното ми юношество. Особено дълго харесвах индианското момче Сат-Ок от „Земята на Солените скали“. Дълбоко ме вълнуваше фактът, че авторът на книгата е същото това момче, изживяло всичките тези приключения, само че вече пораснало, станало голям мъж… и един ден аз бих могъл да се срещна с него. Е, после се оказа, че полският писател Станислав Суплатович (по-известен под „индианския“ си псевдоним Сат-Ок) малко е поизмислил своята „автобиография“, но аз му простих и обичта ми към него си остана.

Наказвали ли са те заради книга?

Да, веднъж или два пъти в училище, защото четях книга под чина. Вкъщи не са – само понякога ми правеха забележки да не вземам книга с мен в тоалетната (извинете). Наказван съм заради това, че подражавам на литературен герой.

Баща ти четеше ли ти?

Да, но като че ли повече ми разказваше. Двамата ми дядовци също много ми разказваха, като единият често ми преразказваше книги, пригаждайки ги със свои думи към възприятията на тогавашната ми възраст.

А ти четеш ли на детето/децата си и ако да – колко често?

Чета му, но и му преразказвам – може би второто малко по-често. Опитвам се да е всяка вечер, макар и да не успявам да спазя това.

Колко бе голямо детето ти, когато започна да му четеш?

„Четях“ на сина си бебешки книжки (само с картинки, които биваха описвани, пресъздаваха се звуци, издавани от изобразените на тях животни и т.н.), когато бе още на месеци. Започнах да му чета текстове, когато беше около двегодишен.

Преправяш ли гласа си, за да изобразиш различни герои?

Да. Убеден съм, че така и трябва, пък и ми идва отвътре.

Към кои книги посягаш, когато трябва да избереш четиво за детето си – модерни или класически?

Може би трябва да уточним критерия, макар и да мисля, че разбирам въпроса… Книгите на шведския писател и художник Свен Норквист за приключенията на Петсън и котарака Финдъс са нови – и може би модерни – за повечето българи. Аз също се запознах с тях сравнително неотдавна, но за мен те от самото начало са класика. И още един пример: с голяма радост помагам за издаването на български език на великолепните книжки на един друг разказвач в думи и картини едновременно – американеца Пол Гобъл. Той преразказва за деца класически индиански легенди, като ги илюстрира в неподражаемия си (модерен) стил, в който обаче ясно се долавя влиянието на старите племенни пиктограми.

При подбора на книги за четене на детето/децата ти откъде черпиш идеи – от своето детство, от приятели или оставяш детето само да избере какво да прочетете заедно?

И от трите изброени източника. Засега в същия ред на честота, в който са изброени във въпроса, с тенденция изборът на детето постепенно да заема по-предни позиции.

“За” или “против” класическите приказки и защо?

Четем „Дядо вади ряпа“, „Котаракът в чизми“ и „Грозното пате“ с удоволствие, но често в класическите приказки има ситуации, които са трудни за обясняване на дете на 3 години и 8 месеца (на колкото е синът ни): като защо родителите решили да изоставят децата си в гората и др. Нужен е подбор – все пак някои от тези приказки илюстрират педагогически принципи от XVII–XVIII век. От друга страна класическите приказки носят опита и посланията на поколения и поколения преди нас, та несъмнено би било грешка да лишим от тях децата си. Не на последно място – класиката винаги е удобна за преразказване с леки, подходящи „корекции“.

Имате ли специални читателски ритуали с детето/децата ти?

Като че ли най-често четем преди лягане (вкл. и преди следобеден сън в събота и неделя). Понякога малкият слушател взима със себе си играчка, която изобразява герой от приказката/историята – или поне напомня такъв… или някакъв предмет, който има връзка със сюжета й.

Какъв слушател е детето/ децата ти?

Вдъхновен – или, най-малкото, видимо съпричастен. И дава много добра обратна връзка – започне ли да се разсейва, или приказката не е добре подбрана, или четенето/разказването й не е на нужното ниво.

Посещавате ли с детето ти библиотеката? 

Досега сме я посещавали чисто информативно и във връзка с някакви събития там. 

Смяташ ли, че ролята на бащата е важна за изграждането на читателски навици у детето и защо?

Убеден съм, че е така. Изобщо не подценявам ролята на майката, а и споделям мнението, че двамата родители могат да бъдат взаимозаменяеми в почти всички аспекти на отглеждането и възпитаването на децата си, но все пак има някои по-мамини и по-татковски такива. Според мен бащата би трябвало да е капитанът (или може би кормчията) на кораба, който плава през непознати морета към вълшебната страна на мечтите и знанията – а книгите са платната на този кораб. И, разбира се, да поверява все повече и повече от капитанските/кормчиийските задачи на малкия моряк до него.

Не пропускайте да научите за читателските навици и ритуали и на другите четящи бащи тук.

Ако познавате четящи татковци, които искат да се включат в нашата рубрика “Как четат бащите?”, непременно ни пишете на мейл: editors@detskiknigi.com. Рубриката е в подкрепа на кампанията “Да бъдеш баща” на Асоциация “Родители”.