Помните ли летата на село, училищните лагери и гостуването за по няколко седмици в дома на леля? Безкрайните щуротии с хлапетиите от квартала или братовчедите? Дългата ваканция се изнизваше лениво, а есента беше далечен, почти нереален спомен.
Дори сега, в ерата на мобилните телефони, подобни лета са (до голяма степен) възможни. Сините и зелените училища все още функционират и най-различни тематични лагери разтварят врати за децата. За съжаление, семейните връзки поотслабват и продължителните гостувания се възприемат по-скоро като проява на недобър вкус. Дали обаче задължително е така?
„Лятото на светулките“ от Морган Матсън (изд. “Orange books”) е една от онези книги, от които имаме нужда през топлия сезон. В превод на Бела Филиповска, тя предлага не само приключения и мистерии, но и носи така нужните ни в забързаното ежедневие безметежност и свобода.
Какво ще откриете в книгата?
11-годишната Раяна обожава загадките и детективските истории. Тя живее с баща си, който е филмов продуцент, и приятелката му Джинджър. Момичето почти не помни майка си, младата акриса Кейси Ван Камп, тъй като тя умира, когато Раяна е на 3 г. Баща й никога не говори за Кейси, а роднините по майчина линия са като духове – съществували някога, но изчезнали в тишината и нищото.
Докато един ден Раяна не получава писмо от баба и дядо Ван Камп, с което я канят да ги посети и да остане с тях през лятото. И не къде да е, а в лагер „Ван Камп“ – под ярки звезди, незасенчени от градското осветление. Раяна решава да се запознае с баба си и дядо си, като междувременно научи повече за тайнствения живот на майка си. Така момичето се озовава сред шумна гмеж от лели, чичовци и братовчеди и се сбогува с уединеното си и подредено ежедневие.
”Беше забавно да осъзная как лагер „Ван Камп“ се беше превърнал в целия ми свят и как всичко останало беше изчезнало. Но може би в това беше и смисълът на истинския лагер – че в лагера можеш да живееш като в балон и да забравиш за „истинския“ си живот у дома.“
Постепенно Раяна се отпуска и започва да свиква с идеята сама да определя как да запълва дните си. Но най-вълнуващото приключение започва, когато намира писмо от майка си, скрито в забравен шкаф. То съдържа карта и неясни улики, които Раяна започва да разследва заедно с братовчедите си. А търсенето на съкровището се превръща и в търсене на истини, принадлежност, минало и семейство…както и на начин да се спаси лагера от разрушение.
Прочит под лупа
„Лятото на светулките“ е чудесна книга за лятната ваканция, защото носи не само приключенски и изследователски дух, но и усещане за безвремие и почивка. Наред с това обаче предлага алтернатива на лято, прекарано пред екраните. От една страна самият прочит на романа е занимание извън мрежата. От друга – напомня за безброй идеи и игри, връзки с близки с приятели.
Сериозен плюс е овластяването на децата в рамките, зададени им от възрастните. Раяна и братовчедите й имат доверието на всички роднини, че са напълно способни да планират (или не) сами дните си, да се погрижат за реда в стаите си и за дрехите си, да съобразят кога времето е подходящо за едно или друго. важното е само да се съобразят с предварително обявените правила – часовете за хранене, например. Свободни са да допускат и грешки, разбира се с ясното съзнание, че след това трябва да разберат как е правилно да се постъпи и да изтърпят порицанието. Смятам, че това е добро послание във времена, в които родителите сме изкушени да имаме контрол над детското ежедневие, и донякъде ми напомня на „Ние, децата от Шумотевица“ от Астрид Линдгрен.
Героите в книгата са достатъчно пълнокръвни и индивидуални, поведението им е консистентно през целия текст и това ги прави достоверни и предразполагат да бъдат харесани. Отношенията помежду им също са естествени и близки до реалния живот, затова читателите едва ли ще изпитат затруднения да се разпознаят в някой/и от тях. Известна слабост е, че персонажите понякога действат твърде наивно.
Темата за загубата на майката е поставена по добър начин, като се поставя фокус върху следите, оставени върху живите, както и върху събирането на действителен образ и сближаване, наместо избягване и опит за забрава. Същото важи и за оцелостяването на семейството – да, възрастните също допускат грешки, особено в моменти на сгръб или гняв, но трябва да са способни да изградят мостове между себе си и децата.
Идеи за разговор
- Кога за последно прекарахте повече време с братовчедите? А може би това лято е точният момент! Поканете някой/и от тях на гости поне за няколко дни.
- Споделете на детето какви игри и занимания сте измисляли през дългите дни от ваканциите. Кои ви се иска да опитате сега?
- За още идеи, погледнете „Наръчник за забравени умения“ и „52 щури идеи. Неделни забавления за цялото семейство“.
- Какво би искало детето да му остане за спомен от вас?
- Какви семейни традиции поддържате?
Книгата е добър избор за читатели между 9 и 12 години, особено ако я пъхнете в багажа за село, за лагера или морето. Може само да се добави – нека бъде едно весело лято, изпълнено със смях, светулки, приключения и съкровища!
