Лиза, Къпиновата принцеса и Бандата на лъвовете

Ако се чудите как е възможно на едно място да се озоват принцеса и банда лъвове, почакайте да видите какво ви е приготвила Мариане Ефингер в “Лиза и Къпиновата принцеса. Лъвове, които реват, не хапят” (изд. “ФЮТ”)! Не се подвеждайте: действието не се развива в джунглата, а в малко германско градче.

Yeah... Sure

Лиза е на осем години и живее в Дингелхайм. Тя умее да плува като риба, тича бързо и най-голямата й мечта е да членува в Бандата на лъвовете. Ръководител на лъвската група е сестра й Леони, която обаче не е склонна да допусне дечко като Лиза в състава. Дори преодоляването на препятствие като градината на стария електротехник Клапф не плаши по-малкото момиче, но уви! – Лъвската грива (Леони) остава непреклонна.

Градината на Клапф е опасна за живота! Hit with BrickПоне така твърдят възрастните, познаващи слабостта на електротехника към електрически инсталации и лошия му късмет все нещо да води до късо съединение. Но пък Бандата на лъвовете харесва градината заради лимонадената воденица, костенурката-гадател и дори заради страховития скелет. Забранената градина е мястото за изпитание на новите членове, но ще се превърне и в арена на ожесточени сблъсъци между Леони и новобранецът Паул.

Утешение и разтуха от сблъсъците със сестра си Лиза търси при своите седем баби – някои от тях кръвни, а други – избрани по специални критерии. Дори и те не са толкова интересни като новите обитатели на Къпиновата вила. Семейство Ямуна идва от Тируванантхапурам, бащата е индиец, както и цялата тумба лели и чичовци, но най-интересна от всички е малката Парвати.

Лиза от пръв поглед харесва необикновеното момиче и двете се впускат в изследване на Дингелхайм и на градината на Клапф (не и преди Лиза да научи някои подробности за обичаите в Индия!). Внимателните наблюдения на двете момичета ще помогнат на Лъвовете да разрешат трудната ситуация, в която изпадат и ще спасят дори човешки живот. А приятелството се оказва безценен дар, който носи щастие на притежателите си.

“Лиза си мислеше, че приключенията не трябва да се търсят, те сами си идват. Мислеше и за бликащите в нея мехурчета на щастие, когато е заедно с Парвати…”

“Лиза и Къпиновата принцеса” е нова момичешка поредица, подходяща за читателки от 7 до 10 години. Писателката Мариане Ефингер проследява запознанството и приятелството между германката Лиза и индийката Парвати. Историята представя ненатрапчиво различията в културите на двете момичета, които не само не пречат на приятелството им, а по-скоро го обогатяват.

“- Учих индийски – въодушевено изстреля тя. – Бях в Къпиновата вила и сега знам индийски! “Намасте” значи “здрасти, душа”. “Бапу” е татко. Захар е “джагари”. И сега познай как наричат в Индия карамелизираните сусамки!

– Мили боже! Че откъде мога да знам! – възкликна мама.

Лиза млъкна.

– И аз забравих! – призна си разочаровано тя. – Звучеше нещо като “гадже”.”

Ефингер е включила в сюжета и трудните отношения между подрастващите сестри, сблъсъците между децата-лидери и онова безразсъдство, което малките изследователи са склонни да проявяват в игрите си. Историята не предлага плашещи и твърде динамични обрати, но определено ще допадне на момичетата-мечтателки.

Черно-белите илюстрации в книгата са на Юлия Дюр (вижте цветните версии, които открихме). Преводът от немски език дължим на Станислава Петрова, а за безупречната редакторска работа можем да благодарим на Албена Раленкова.

Автор: Вал Стоева