Как чете…Лилия Петрова

Лилия Петрова е на 8 години и половина. Танцуването и рисуването са сред любимите ѝ занимания. Ние обаче я помолихме да ни поговори малко за книжните си предпочитания и се оказа, че и тя като Петър е останала очарована от една от книжките на Роалд Дал. Прочетете по-долу какво има да ни сподели и Лили по въпроса.

– За коя прочетена наскоро книга искаш да ни разкажеш и защо?
– За „Костенурке, костенурке” от Роалд Дал. Защото ми се стори най-забавна от всички книги, които прочетох през това лято.

– За какво става въпрос в нея?
– Разказва се за господин Хопи, който е влюбен в съседката си госпожа Силвър. Той се опитва да я впечатли със своите умения. Дава ѝ бележка как костенурката на госпожа Силвър – Алфи – да надебелее. После взима някакви костенурки и започва да ги сменя. Най-накрая госпожа Силвър остава приятно изненадана от него и се женят.

– Кое ти е най-любимото нещо в книгата?
– Че господин Хопи е хитър и изобретателен и измисли този номер с костенурките за нула време. Затова той ми е любимият герой. И затова като я прочетох, после си я прочетох пак, само че за удоволствие.

– А костенурчето Алфи не ти ли беше симпатично?
– И той, но господин Хопи повече.

– Чела ли си нещо друго от Роалд Дал?
– Да, „ГДВ“. Но повече ми хареса филмът „ГДВ“, защото имаше повече екшън. Виждаш как изглежда великанът и какви огромни стъпки прави.

– Ще опиташ ли още нещо от същия писател?
–Да – „Чарли и шоколадовата фабрика“, защото е с шоколад. А това е любимото ми.

– Би ли препоръчала „Костенурке, костенурке“ на други деца?
– Да, на всички. Вече я препоръчах на Мая и на други съученички.

– А обсъждате ли книги със съучениците ти?
– Не, те по-скоро си говорят за телефони. Имам 2-3 приятелки, които обичат да четат.

– Сега се сетих да те питам, понеже обичаш да рисуваш, харесаха ли ти картинките в „Костенурке, костенурке“? Нали знаеш, че всички книжки на Роалд Дал се илюстрират от един и същи човек – Куентин Блейк. Забелязала ли си, че си приличат малко?
– Не, не знаех. Ами да, картинките в „Костенурката“ бяха много забавни.

– А би ли станала илюстратор на детски книжки?
– Не, защото не мога да рисувам много хубаво. Някои фигури не съм се научила да ги правя и не мисля, че някога ще се науча. Аз ще стана ветеринар.

– Аха. Искаш ли да споменеш за някоя друга любима книга, която децата да не пропускат?
– Да, „Пипи Дългото чорапче“, защото е много смешна и интересна. Пипи ми е любима, защото обожава коне (като мен – засмива се). И ми е любим малкия Чичо.

– Кой, кой?
– Малкия Чичо. Така се казва Конят.

– Изобщо не знаех. И какво още ти харесва в „Пипи“?
– Че измисля интересни неща и лудории. Постоянно ходи на пътешествия с приятелите си и на всякакви панаири. А когато Пипи ходи на училище, тогава става много смешно. Всеки ще го заболи стомаха.

– От какво ще го заболи?
– Ами нали Пипи като отиде на училище и учителката им даде да решават една задача по-математика. Ако примерно Аксел изяде пет ябълки, а Пол има да изяде пет повече, колко ще получи Пол. И Пипи каза, че Пол ще получи болки в стомаха.

– Ахааа, сетих се  .А хубаво ли е да се четат книги според теб?
– Ами да, защото повечето автори измислят много интересни истории. И има много въображаеми герои, които иначе никога няма да видиш, но в книгите можеш.

Интервюто проведе: Яна Кръстева