„Съкровището от Константинопол“ – приключения, загадки и викинги
Започнах да чета „Съкровището от Константинопол“ на Том Егеланд (изд. Персей) в един слънчев неделен следобед и с изненада открих, че просто не мога да я оставя преди да разбера как се развива действието и как ще приключи историята.
„Съкровището от Константинопол“ ни среща с 14-годишния Роберт, който както всяко лято придружава майка си, ръководител на археологическа експедиция. Този път археолозите проучват гробница недалече от Осло, в която подозират, че е погребан викингският княз Ньол заедно с неговия кораб „Орел“. Сагите разказват, че княз Ньол достигнал до столицата на могъща Византия (викингите наричали Константинопол Миклагард) и успял да открадне съкровището на императора със своя отряд от смели воини.
Роберт обича археологията и обича „да пробужда миналото за нов живот“. Докато учените са заети, той открива парче дърво със загадъчен надпис, изписан с руни. Нещо му подсказва, че зад този надпис се крие нещо тайнствено и интересно. Той няма търпение да изчака археолозите да се заемат с разрешаването на загадката и решава да действа сам. Освен това е убеден, че може да открие загубеното съкровище.
Роберт се гмурва смело в това приключение и среща много приятели, които му помагат в начинанието. Сред тях са неговата връстничка Анита, която обича да чете за миналото и да си представя, че живее преди хиляда години; историкът Магнус Викен, който ще помогне при разчитането на руните; тайнствения белокос старец, управител на местно погребално бюро. Разбира се, има и хора, които искат да стигнат първи до съкровището и ще направят всичко, за да разчистят пречките по пътя си. А става ясно, че успехът на Роберт може би ще има съдбоносни последствия.
„Съкровището от Константинопол“ се чете на един дъх, а в историята има немалко моменти, в които читателят ще усети как го побиват тръпки. Особено ако е останал сам с книгата късно вечер. Разказът често се прехвърля от настоящето в миналото и ни среща с героите от сагите, пътуващи със своите кораби към Миклагард и, след успеха на експедицията си, обратно към родината.
Младият читател ще узнае интересни и любопитни неща за викингите, за руните, знаците и кодовете, които са използвали. Ще му се прииска да прочете повече за смелчаците, прекосявали далечни земи и морета със своите бързи кораби, понякога плячкосвайки, но често просто търгувайки с екзотични товари. Ще научи и колко важно е историците и археолозите да открият кое в древните легенди е вярно и кое е само мит. Как дори старите текстове не могат да ни гарантират, че историите, описани в тях са истина. Че средновековните историци често са променяли фактите и са поднасяли интерпретация на събитията, която е доста далече от реалността.
За автора: Том Егеланд е писател, чиито книги са преведени на повече от 24 езика. Много читатели смятат, че в романа му „Краят на кръга“, излязъл две години преди „Шифърът на Леонардо“ на Дан Браун, могат да бъдат открити някои забележителни сходства с прочутия бестселър. Въпреки това според самия Том Егеланд за мнозина той остава известен главно с това, че участва като статист в „Империята отвръща на удара“. Тогава все още е ученик в гимназията, а за да се освободи за снимките представя фалшива извинителна бележка от лекар. Забавното е, че според собствените признания на писателя, той е дал повече автографи, подписвайки се като актьор от „Междузвездни войни“, отколкото като писател.
„Съкровището от Константинопол“ е втората книга от Том Егеланд, в която главен герой е Роберт. Тя е номинирана за наградите „Бисерче вълшебно 2017“. Първата книга от поредицата, „Загадката на катакомбите“, се класира на второ място в „Бисерче вълшебно“ 2015.
Автор: Владимир Аргиров