Лазаровден

На Лазаровден християните почитат възкресението на Лазар. Според евангелието на Йоан, Христос възкресил мъртвия Лазар на четвъртия ден от смъртта му. Празникът няма твърдо установена дата, а зависи от Великден – чества се точно една седмица преди Страстната събота.

Другите имена, под които е познат празникът в различните краища на страната, са Лазарица, Лазарница, Лазарова събота. Обичаите около него са жизнерадостни, свързани с пролетното пробуждане, с надеждите за плодородие и щастие.

Едни от най-известните обичаи на Лазаровден са лазаруването и буенек. Лазаруването се изпълнява във всички краища на страната от моми за женене, които имат правото да участват в ритуалите само веднъж. Единствено в тракийската и родопската области ритуалът се прави в две последователни съботи: през първата – Малък Лазар – къщите обикалят малките момичета, а на Голям Лазар – момите за женене.

Подготовката за лазаруването започва веднага след Тодоровден, като момите се събират по групи и разучават специалните лазарски песни и игри. На сутринта на празника девойките се разделят на чети, включващи четири пеячки, две шеталици и кумица, която ги предвожда. Четите обикалят из къщите в селото и пеят песни, посветени на отделните членове на семейството – стопанин, стопанка, възрастните в къщата, невеста, бебе, детенце:

„Лаленце се люлее

на зелено ливаде.

Не ми било лаленце,

най ми било детенце.

Майка му го будеше:

„- Стани, стани, детенце,

да погледаш лазарки…“

Има си специални песни за свещеник, за овчар, за шивач (терзия), но най-много са ритуалните песни за момите в къщата и това изобщо не е чудно, тъй като лазаруването се свързва с любовта между младите и предстоящата женитба.

Докато пеячките пеят, шеталиците изпълняват танца буенек – буйно хоро. Това е само един от вариантите на ритуала – в Източна България буенекът е и млада мома, облечена в празнична носия с мъжка риза, богато украсен калпак и кръстосани през гърдите колани с големи пафти. Редом с нея върви булка – 8-10-годишно момиче, облечено в булчинска премяна и с червена кърпа на главата. Щом влязат в дадена къща, момичетата от групата се разделят в две редици и пеят песни, а буенекът и булката танцуват.

Подобно на коледарите, и лазарките са дарявани с дарове: бели яйца, понякога с пари, мас, брашно. Една от лазарките събира даровете, а стопаните на къщата са щастливи, защото се вярва, че където влязат лазарки, ще цари благоденствие през годината.

В някои райони на страната празникът завършва с кумичене – ритуал, за който вече сме разказвали.

–

Източници на информация за народните обичаи:

Шарланова, д-р Валентина, „Български традиционни празници и обичаи“, изд. „Ентусиаст“, София, 2010 г.

Маринкова В., Крутилин З., Антонова И., „Календарни празници и обичаи на българите“, Българска енциклопедия – БАН, София, 1998 г.

Снимка на корицата: Лазаровден в ЕМО „Етър“, via Darik News