Културна антропология за деца: Разговор с д-р Надежда Савова-Григорова

Културната антропология е наука, за която не се сещаме първосигнално, а всъщност е толкова интересна!

Решихме да ви срещнем с д-р Надежда Савова-Григорова от международната Мрежа Хлебни къщи (www.bread.bg), за да научим заедно повече. 

Знаехте ли, че в Етиопия особен знак на уважение към гостите е домакините да те хранят в устата с пръсти (без прибори) от обща голяма чиния?

Че високо в планината Анди в Боливия много популярно за жените от племената аймара (сродни с инките) е да играят футбол с техните традиционни носии?

Че ескимосите около Северния Полюс имат десетки думи за различните видове сняг?

Че в България някога са казвали на хляба „омирлик“, защото около него по-лесно се помиряваме и сприятеляваме?

Какво е културна антропология?

Мечтата ми като културен антрополог, завършил в Америка, е децата в България да научат повече за интригуващата наука „Антропология“. У нас тя е малко позната, по-често е наричана „Етнография“, но реално културната антропология е по-обширна. Тя изучава културите на различни страни от всяка една гледна точка – не само традициите и празниците, а как хората в съвремието общуват, хранят се, как работят и си почиват, как страдат и се радват.

Етиопки / Снимка: Мрежа Хлебни къщи (bread.bg)

Антропологията е много интригуваща наука, тъй като имаш възможността много да пътуваш до най-далечни и непознати кътчета на света и постоянно да се изненадваш от неочаквани културни традиции, разлики и прилики. И най-вече да се научиш да не осъждаш различията, а да разбираш техния смисъл за местните хора.

Името „антропология“ идва от гръцки (антропос – човек), като най-общо казано това е наука, която изучава както физическата характеристики на човека така и уникалната му нефизическа характеристика, наричана култура.

Всъщност антропологията се разделя на няколко основни поднауки:

  • Културна или социална антропология (описана горе);
  • Физическа антропология, която изучава физическата еволюцията на човека чрез изследване на древни скелети;
  • Лингвистичната антропология, която изследва различните езици (и се стреми да опазва умиращи езици, тъй като в днешно време съществуват близо 7000 живи езици, но повече от половината от тях ще изчезнат до 2100 г. заради изчезването на малките племена по света).

Благодарение на доктората ми в Университета „Принстън“, за около 10 години пропътувах над 70 страни, за което и получих признанието на Нешънъл Джиографик – „Пътешественик с мисия“ за 2012 година. Това, което открих и ме впечатли при многобройните ми пътешествия, е че хлебните традиции са както много различни, така и обикновено заемат централно място в най-важните обичаи и празници.

Извън Европа и Северна Америка хората все още редовно месят домашния си хляб. Това сплотява семейството, създава неповторимо усещане за дом. Децата инстинктивно го усещат и с огромен ентусиазъм се включват в общностни месения, които съм организирала на много места.

Tака създадох и международната Мрежа Хлебни къщи, която има за мисия да сплотява враждуващи хора и да служи като арт терапия на хора с увреждания – Хлебна терапия.

Снимка: Фейсбук страница на Хлебни къщи
Сродна е и мисията ми с поредицата „Книги за деца – Промени света!“.
НадЕжко в своя дом България (книга 1), Надежда Савова-Григорова, Хлебни къщи

Децата могат да пътуват по света с бодливия хлебар, таралежа НадЕжко, и да се учат да не се „ежат“ на различните хора и култури, а да ги изучават, да уважават и обикват разнообразието по света.

С моите три деца видях колко е важно те да знаят за проблемите в нашето общество и по света, а антропологията учи именно на това – тя е сродна със социологията, но винаги вижда нещата през човешката перспектива, а не през числата на статистиките.

НадЕжко в Грузия (книга 2), Надежда Савова-Григорова, Хлебни къщи

Уча децата ми да забелязват и да подават храна на бездомните по улиците, да идват с мен да месят с болните в болниците, да се молят за страдащите. Толерантността е да си припомняш постоянно, че всички сме „замесени от едно тесто“, всички сме преди всичко хора. Затова и НадЕжко навсякъде по света лесно се сприятелява и допринася със своите таланти за най-различни решения на местни проблеми.

НадЕжко в Кападокия, Турция (книга 3), Надежда Савова-Григорова, Хлебни къщи

Избрах герой таралеж, защото таралежът винаги ми е бил любимо животно. Имала съм го и като домашен любимец в първата Хлебна къща общностен център, която създадох в Габрово.

Но не само заради това го избрах за герой, а за да учи децата да не бързат да се осъждат едно друго – всеки от нас си има „бодливи“ черти, но НадЕжко, както името показва, стои „над еженето“.

НадЕжко за Рождество във Витлеем (книга 4), Надежда Савова-Григорова, Хлебни къщи

Той самият се стреми да не боцка, така както е добре и другите да не го съдят по външния му вид. Таралежите са герои в много басни и приказки по света и това често се дължи на способността им да ловят змии, които обикновено са символ на злото – тоест, таралежите спират злото, учат ни да сме последователни и смели, макар и да сме малки.

НадЕжко за Великден в Гърция (книга 5), Надежда Савова-Григорова, Хлебни къщи

След първите пет книжки (за България, Грузия, Турция, Светите Земи – Израел и Палестина, Гърция)  продължавам да пиша и илюстрирам следващата книга за две интригуващи африкански страни (изненада за читателите!). А мечтата и надеждата ми е да напиша за толкова страни, колкото аз самата съм познала – към момента са 78.

Книгите за НадЕжко можете да поръчате на имейл sofia@bread.bg

За поредицата „Книги за деца – Промени света!“: Приключенията на НадЕжко, таралежът хлебар без граници

Тези пет книги са първите в поредицата от детски книги за околосветските приключения на таралежа хлебар НадЕжко, който ни вдъхновява да сме „над еженето“, да не боцкаме другите. Книгите учат на ценностите на културната антропология, представена за деца, развивайки емоционална интелигентност и емпатия, критическо мислене и творчество.

Във всяка нова страна заедно с НадЕжко ще научите както интригуващи традиции, така и добродетели, тъй като добродушният таралеж винаги намира как да помогне в различни вълнуващи ситуации. И освен четенето, ще имате възможност да замесите с децата си уникална рецепта на местен хляб или сладкиш, лично събирани от авторката по време на нейните пътешествия.

За авторката

Д-р Надежда Савова-Григорова е културен антрополог (завършила Университета “Принстън”, САЩ). Надежда е изследвала различни култури в 77 страни и за това е наградена със световното признание на Нешънъл Джиографик „Пътешественик с Мисия” за 2012 г.

През 2009 г. Надежда основава световната организация Международен съвет на самодейните средища (www.international3c.org) и програмата «Мрежа Хлебни къщи» (www.bread.bg) с мисията да свързва читалища и сродни културни центрове от 6 континента и да създава чрез изкуства и месене на хляб приятелства между разединени, често враждуващи, общности.

Тя създава нов вид арт терапия, Хлебна терапия, която помага на хора с различни специални нужди по цял свят. Наред с поредицата детски книги “Приключенията на НадЕжко”, Надежда създава и образователната игра “Хлебари без граници” (www.thegame.bakerswithoutborders.net), носител на наградата на ООН за “Междукултурни Иновации” през 2016 г.

Хлебари без граници / Снимка: Мрежа Хлебни къщи (bread.bg)

В парка „Гео Милев” в София, със съпруга си Стефан основават фурна за квасен хляб – социално предприятие и общностен център, “НадЕжко” (www.nadezhko.com). Надежда е майка на две прекрасни дъщери, Любов и София, и син Мариян, и искрено вярва, че децата са най-добрите ни учители в това как да обичаме и прощаваме без граници!