Кристиан за първия прочетен комикс

Кристиан Илчев е на 8 години и половина, тази учебна година ще бъде третокласник. В свободното си време, по неговите думи, обича да помага на мама с работата, да гледа малкото си братче Теодор и да си играе на телефона. Сред другите му любими занимания са футбола и четенето на книжки.

Какво четеш в момента?

Чета „Приключенията на Лукчо“. Преди това беше „Рибарят и златната рибка“. А иначе обичам само басни и комикси.

Защо така?

Защото са кратки. Другите книги са големи, макар че има и малки. Веднъж трябваше да прочета една глава, която беше цели 38 страници – отне ми пет дни.

А днес за коя книга ще ни разкажеш?

За „Малкият Никола. Първоначалният комикс“.

Как си избра точно нея? И с какво ти допадна?

Защото ти ми каза за нея. И после ми стана доста забавно. Това ми беше първия прочетен комикс и не съжалявам, че го прочетох. Хареса ми, че за всяка беля, която прави малкият Никола, го отнася баща му.

Кой ти стана любимият герой?

Никола, защото прави лудории, които са много смешни, а също и облози. Например историята, в която Никола трябва да купи яйца и се обзалага с баща си, че ако ги счупи, няма да има десерт, а ако не – ще получи двойна порция. После е много смешно (защо може да видите на стр. 24). А когато Никола направи нещо лошо, баща му винаги му купува близалки (за справка – историйката на стр. 25).

Твоят баща така ли те наказва, като направиш лудория?

Не, той е все на работа, но на мен не ми правят нищо.

Ако главният герой в комикса беше момиче, пак ли тя щеше да ти е любима?

Не, тогава щеше да ми е бащата – смешно е, когато той го отнася.

Имаш ли приятелчета като тези на Никола? Дойдоха ли ти идеи за нови щуротии, след като прочете комикса?

Всичките приятели са ми такива. А любимата ми история е тази с яйцата, защото ми даде идея да си направя един облог с баща ми. Дадоха ми и идея да си нарисувам тези две картинки (показва стр.20) и когато баща му на Никола счупи стъклото и после пак го счупи (стр.12). Аааа, и  тази с бръснаря (прочита ми я изразително, след това се сеща за още няколко любими и ми прочита и тях).

В книжката има също и две разказчета, както и малко думи за писателя и илюстратора. Тях прочете ли ги?

Тях не. Казах ти, че обичам само комиксите и картинките – те имат по-малко текст.

Трябва ли детските книги да имат илюстрации, за да ти харесат повече?

Да, детските книги са по-готини, ако са цветни. Така е по-забавно и освен това картинките намаляват четенето. А и можеш да видиш на тях какво се случва.

Би ли препоръчал „Първоначалният комикс“ на приятелите си? Някоя друга забавна книжка, която да ги посъветваш да прочетат?

Само на един приятел мога да я препоръчам, защото другите не обичат да четат. Иначе четох „Патиланци“ – тя е смешна почти колкото Никола. Даже има повече картинки отколкото четене и ми отне само две-три седмици да я прочета.

Искаш ли да приличаш на малкия Никола по нещо? Разбрах, че у дома те сравняват с един друг много известен детски герой от книжка?

Не искам да приличам на Никола, защото не искам все нещо да има, все наказания. Искам да мога да си играя. Мама ме сравнява с Емил (от Льонеберя, откъде другаде), защото правеше малко бели, има руса коса и сини очи като мен. Веднъж той боядиса в синьо сестра си и я качи много високо. Нея не бих я препоръчал за четене, защото има по-малко картинки, а повече четене, а това не е толкова забавно.

Разбрах, че след като си прочел книжката за малкия Никола, дори си сънувал, че си на негово място – така ли е? Да ти донеса ли други комикси от същия илюстратор?

Да, точно така. Обещала си ми за Астерикс и Обеликс.

Интервюто взе: Яна Кръстева