Красотата да учим с лекота

Яница Маринова е усмихната и позитивна млада жена, която не обича да й се скучно, затова се изявява в множество различни роли – детска авторка, журналистка, театрална актриса, социален предприемач. Вече ви представихме нейната книга-игра “Температура на думите”, която помага на децата да учат български език по метода на професор Лозанов. Поканихме Яница да ни разкаже накратко за сугестопедичния метод и своя опит в обучението на деца чрез него.

“- Забравих си числото в джоба?

– Браво! Ами днес ще упражняваш другата си характеристика – Род!

– А ще разберем ли днес защо Господин Глагол се изменя?

– Ще разберем, деца! Ще пътуваме!”

Така започва техния урок. С усмивки и много въпроси. Те са нещотърсачи на частите на речта на езика. Отдавна пътуват в лабиринт от препинателни знаци и изречения. В това пътешествие всички деца имат роли. Избрали са си ги отдавна! И всеки час надграждат знание.

Тук няма нищо в категория: “Трябва”. Тук часовете са разпределени и се усещат с лекота. Без стрес. Без домашна работа! Учителят е просто наблюдател, той само дава тласък на процеса, а децата сами го случват. Преподава се огромно количество материал за кратко време. Всички правила са вмъкнати в цялата картина! Нищо не е случайно, даже напротив – случват се необикновени неща! Класическата музика само нашепва като фон. Тя е дошла на гости, за да подпомогне учебния процес. Учим чрез игра! Песни! Извеждаме децата от реалната обикновена среда и ги пренасяме в магична класна стая, по стените на която висят табла с информация. Страничните перцепции на учениците работят във всеки един момент и те поглъщат знание! Знанието не е откъслечно, а подчинено на закона: Част – Цяло!

Учителят борави с въображението на децата. За него е важно да осигури една чиста и приятна среда, в която скритите резерви на мозъка да бъдат отключени. Да, нашите деца притежават безграничен потенциал, който само очаква да бъде разкрит.

Между отделните части на урока случваме паузи. Не ги наричаме почивки, тъй като децата не се уморяват. Но случваме плавен преход. Нашият мозък има уникалната способност да помни и да подрежда парчетата от пъзела по уникален начин, стига да не му пречим това да се случва.

Така е организиран процесът на сугестопедичното обучение. Създателят на методиката проф. Лозанов ни завещава огромно богатство. Активираме цялата същност на човек – не само разума и логиката, а и емоцията. Всички ние сме емоционални същества. Дори френският изследовател Льоду твърди, че бадемовидното ядро може да отклони реакцията преди картикалните центрове да я осмислят.

“- Бяла лястовице, здравей!” – среща ме на улицата един от моите ученици (това е моята роля в часовете по литература). С това искам да ви кажа, че ние живеем в една непрестанна приказка.

Прилагала съм методиката на сугестопедията на българчета и ромчета! Ефектът никога не закъснява. Целият учебен процес е една цялостна оркестрация. Децата са щастливи, развълнувани. Родителите споделят желанието им да участват в учебния процес.

Учениците създават връзки между предметите, често правим препратки към съдържанието по другите предмети. Създаваме една голяма наша Вселена! Четем си големите уроци с интoнация, а малките части разиграваме в игри. В организирания сугестопедичен процес игрите спомагат за усвояването и трайното внасяне на знанието. Скоро децата си имат любими песни и игри. Нашето учене е учене с преживяване! Учителят има силна връзка с учениците си. Попитайте моите, те още пазят писмата от последния урок.

Сугестопедията освобождава и стимулира не само паметта, а цялата личност – интересите, възприятията, интелектуалната активност, мотивацията, креативността. Смекчава агресивните тенденции в характера, като оказва благоприятен психохигиенен, психопрофилактичен и психотерапевтичен ефект.

За неграмотността и за моят опит:

Не съществуват ускорени темпове на неграмотност. Те са в главите на нас големите и стремежа ни да разфокусираме децата. Ние сами си създаваме тези нагласи и ги внушаваме! Обучението по български език и литература трябва да се случва с любов. Обемът на съдържанието да бъде синтезирано. Учителят да умее да открие междупредметните връзки и да ги прилага. Струва ми се, че съдържанието е разпръснато в годините. Добре е, когато една глобална тема, да речем пунктуация, се започне и завърши в съответния клас. Тя може да се надгражда в следващите, но да не се започва от самото начало. Неграмотността на децата ни се дължи на липсата на интерес към предмета. Провокацията към тях следва да се извършва от учителя.

В основата на сугестологията стоят 7 основополагащи принципа:

  1. Любов
  2. Свобода
  3. Убедеността на преподавателя, че нещо необикновено се случва
  4. Многократно увеличен учебен материал
  5. Цяло – Част, Част – Цяло; Частта чрез Цялото
  6. Златната Пропорция
  7. Приложение на Класическото Изкуство и Естетиката

Всичко, което се иска от нас родители и учители, е да осигурим онази приказна среда, в която децата ни заедно в клас да учат като на игра. За целта следва да изхвърлим в кошчето за боклук наложените бариери, стратификации, а да повярваме в самите си деца. Останалото? Останалото е игра на думи! С правила, но с вариации на ходовете, които нашите деца реализират.