Концентрацията – защо е важна и как да я тренираме
Децата, изпитващи трудности с концентрацията, обикновено се справят по-зле в училище и заемат по-нископлатени работни места като възрастни, показва скорошно проучване на Тексаския университет. В статия за списание „Forbes“ Андрю Коеп, водещ автор на проучването, извежда резултатите от десетилетия наблюдения над развитието и реализацията на децата с неустойчиво внимание.
Новозеландско изследване от 2011 г., известно още като „The Dunedin Study“ (TDS), е първото красноречиво доказателство, че проблемите със самоконтрола в детството имат явен ефект върху качеството на живот в по-зрелите години. За да проверят дали констатациите от TDS са валидни и за други страни, Андрю Коеп и екипът му сравняват данните на 1168 деца в САЩ и 16 506 деца от Обединеното кралство. Периодът на проследяване на първите е 26-години, а вторите се проследяват до 42-годишна възраст. Това поставя твърденията, изложение в проучването, на солидна основа.
Защо концентрацията е важна?
По-широкият обхват не е единственото предимство на новото изследване. Докато ранното такова разглежда вниманието и импулсивността/хиперактивността по-общо, настоящото изолира въздействието на всеки аспект от поведението. По този начин учените установяват, че проблемите в съсредоточаването са свързани с по-лоши образователни резултати, по-ниски доходи и по-лоши нива на заетост. Импулсивността и хиперактивността са предпоставка и за активно взаимодействие със системата на наказателното правосъдие в бъдеще.
„Проблемите с вниманието и поведението затрудняват приспособяването към академичните и социални изисквания на детската среда и тези трудности вероятно ще продължат в развитието.“ – допускат изследователите.
Нещо повече, оказва се, че няма нито един период от детството или юношеството, който да е по-определящ от останалите за връзката между поведението и случващото се на по-късен етап с човека. С други думи, без значение на каква възраст са децата, когато изпитват трудности с концентрацията, резултатът е в общи линии един и същ. Но и възможностите на родителите да подкрепят децата си в регулиране на поведението им остават еднакво големи през цялото време на растежа.
Как се тренира концентрация?
Неумението за управление на вниманието определено е препятствие, но не и непреодолимо. Ето някои предложения как да подпомогнете тренирането на фокуса, паметта и структурираното мислене при децата:
- Упражнявайте се да четете диалогично. Диалогичното четене налага проследяване на действието, удържане на историята и бързо превключване, все умения, подпомагани от (и подпомагащи) съсредоточаването. А фактът, че заниманието е съвместно – за вас и детето или за няколко деца – би бил допълнителна мотивация за впускане в приключението.
- Заложете на игрите за наблюдателност. Ако детето е по-малко, тръгнете с откриването на разлики и с упражнения, развиващи фината моторика, като лабиринтите и игрите за свързване и ограждане. Редувайте и надграждайте с игри за търсене на обекти, които можете да си спретнете по всяка вимелбух книга. Наблюдателността е ключ към присъстването тук и сега, най-важната съставка за добър фокус.
- Не пренебрегвайте логическите игри. Всички заглавия с тайни кодове и загадки стимулират аналитичното мислене, способността за групиране, планиране и действане под напрежение – ценни активи за всеки, желаещ да бъде по-концентриран.
- Насърчете детето да работи с езика. Съчиняването е перфектният фитнес за ума, то ни държи нащрек, кара ни да разкриваме замисъла си поетапно, да бъдем консистентни. Ето няколко няколко идеи за летящ старт в писателския занаят.
- Използвайте технологиите разумно. Не е необходимо (а е и трудно постижимо) да откъсвате детето нацяло от технологиите, но има как да обърнете многоброните им функции в своя полза. Учителят Тайлър Раблин например споделя чудесно ноу-хау по въпроса.
Каквото и да предприемете, бъдете търпеливи. Понякога трудното фокусиране е свързано с решим физиологичен проблем – влошаване на слуха или зрението, системно неразположение в определена част на тялото. Понякога лошата концентрация е резултат от превъзбуда вследствие на вълнуващи за детето събития и промени. Понякога това е просто етап от неговото израстване, който ще отшуми. При всички случаи е хубаво да се вслушвате в детето и да бъдете готови да посрещнете неговите нужди и емоции – няма книга, способна да замести вашата любов и грижа.
Превод и адаптация: Гергана Димитрова
Илюстрация на корицата: Freepik