Коледните подаръци на малкия Ник

Измежду всички нови коледни заглавия тази година някои безспорно изпъкват пред останалите. Това важи с пълна сила за новата книга, излязла изпод перото (или клавишите, кой знае) на станалия сензация Дейвид Личфийлд. „Коледни подаръци. Магазин за играчки на братя Клаус“ идва при нас с логото на изд. „Фют“ и е не по-малко вълшебна от обичаните книги за мечока Бруно.

Когато малкият Ник пораства достатъчно, той започва да работи в магазина за играчки на своите чичовци. Магазинът на братя Клаус е известен в целия град, а работата в него е истинска мечта. Докато Ник предлага прекрасните играчки на клиентите, зад една скрита врата се намира самата работилница. В нея чичо Ханс майстори играчките, чичо Луис проверява дали всичко е наред с тях, а чичо Леви…добавя вълшебство! Всичко това прави играчките на братя Клаус така специални – всяка от тях успява да попадне у детето, на което би донесла най-много радост.

Ник обаче забелязва, че малка група деца гледат витрините на магазина в захлас, но никога не прекрачват прага му. А когато той ги кани да влязат вътре, те се стряскат и разбягват. Една Бъдни вечер Ник решава да проследи децата и вижда как сякаш потъват вдън земя. Момчето смело навлиза в непрогледния мрак на тунелите и стига до подземно помещение, осветявано от стотици светулки, уловени в буркани. Там вижда децата, сгушени едно до друго. Поразен от тежкия живот на малчуганите, Ник обещава пред себе си, че на Коледа ще зарадва всяко дете в града с подарък – играчка, направена в чудния магазин на братя Клаус.

Оттук насетне започват патилата и приключенията на малкия Ник, както и превръщането му в дългоочаквания от децата днес Дядо Коледа. Разбира се, никой не успява сам в такова голямо и важно начинание. Така Ник научава, че разполага с толкова много обич и подкрепа, че може да ги дарява на всички деца поне един ден в годината.

Илюстрациите на Дейвид Личфийлд са прекрасни като звезди, излъчващи своя светлина. Усещането на читателя действително е като да държи книга с извиращо от нея сияние. Но извън блясъка и коледния дух, трогателната история и добрината, смятам, че Личфийлд е заложил много повече в книгата си. Затова ми се иска да отбележа някои моменти в историята, които, освен че внасят дълбочина, могат да се използват за множество разговори.

„Ник тръгна след тях през тунел, осветен от стотици буркани, в които летяха светулки.“

Традиционно в недалечното минало децата действително са ловили светулки и са ги затваряли в буркан, за да наблюдават как светят. Светулките обаче могат да бъдат видени и хванати през лятото, най-вече през май или юни. Затова присъствието им в зимната приказка на Личфийлд е нереалистично, но вероятно символично.

„Той вървя дълго, докато най-сетне стигна до голямо подземно помещение.“

Тъй като авторът е англичанин и понастоящем живее в Лондон, можем да приемем и че действието в книгата се развива в Англия. По-точно в една по-стара Англия, вероятно около 1830-1880 година. Подземната мрежа от тунели под Лондон е факт и е описана многократно. В миналото тунелите и подземните помещения са се използвали за разпространение на пороци, незабелязано придвижване до редица важни локации, дори за тайни политически срещи. Да, имало е и хора, за които подземията са били дом.

„Представяме ти Джул 3000. Докато мигнеш, тази джунджурия ще прелети над целия град.“

„Джул“ (или „Юл“, както действително се произнася) е езически фестивал на зимните празници, типичен най-вече за германските народи, но разпространен и в Англия, скандинавските страни и др. Думата все още се използва, за да се опишат празненствата през студения сезон. Някои днешни коледни обичаи произхождат именно от тези стари практики. Празненствата на Юл включват огньове, украсяване с имел и клони на иглолистни дървета, подаряване на подаръци, песни, избиране на бъдник и др.

„Не забравяй, много важно е редовно да даваш на твоите елени моркови. Когато ядат моркови, елените ще могат да виждат в тъмното.“

Това е един изключително разпространен мит, който обаче се заражда по време на Втората световна война. В опит да скрие новата си технология, която позволява по-точно и успешно сваляне на немски самолети нощно време, британското правителство обявява, че английските пилоти консумират огромно количество моркови и така подобряват зрението си. В това няма много истина, но дълго време хората вярват в твърдението.

„Чистенето на комини е една от моите работи, но този път заседнах.“

В миналото децата наистина са били евтина, ефективна и многобройна работна ръка. В Германия, Англия и други места деца са чиракували и при коминочистачите. Предпочитани са били момчета, обикновено сираци или родени в крайно бедни семейства. Те са били достатъчно слабовати и гъвкави, че да влязат в тесните димоотводи. Първият механичен коминочистач е изработен 1803 г., но е отхвърлен от английското богато общество. Практиката деца да работят като коминочистачи приключва около 1875 г. и повлиява силно културата. Едно малко доказателство е играта„Черен Петър“, която оригинално произлиза от Германия и е разпространена в цяла Западна Европа.

„Но, за жалост, не всяко дете можеше да има такава играчка.“

Играчките през този период (съвпадащ с Викторианската епоха), са били изработвани на ръка, предимно от дърво, хартия и метал. Често не са били особено безопасни (и тук идва ролята на чичо Луис, който проверява дали всичко е наред с играчките). Освен това е имало голяма разлика между играчките за бедните деца и играчките са децата от висшата класа. По-богатите деца са се радвали на дървени люлеещи се кончета, кукленски къщи, чаени сервизи, оловни войници, механични влакчета, изрисувани кукли, калейдоскопи, игри като шах и „Змии и стълби“. Бедните деца са играли със самоделни играчки, например парцалени кукли, шити топки, пълни с парцали, както и с топчета. При всички положения детските играчки са били скъпи и трудни за направа. Заради това са били типичен и силно желан Коледен подарък както за бедните, така и за богатите.

„Накрая Ник опаковаше всяка играчка и я слагаше в чувал.“

Опаковането на подаръците е още едно от хрумванията на викторианската епоха, типично за висшата класа. Използвали са цветна, декорирана хартия, с която да покрият подаръците си.

Всички изброени препратки към миналото не целят да направят историята мрачна или нравоучителна, напротив – лесно е те да бъдат подминати. Но са чудесна отправна точка за разговор, а и тихо напомняне, че щастието на едни съществува паралелно с трудностите и тъгата на други. И от нас зависи да правим света мъничко по-добър.

 

Вземете книгaте с код DK19 от

Ozone.bg или Booklover.bg.

Когато купувате книги с този код, Вие помагате

за насърчаването на детското четене в България.