Коледна песен по Дикенс

Винаги съм искала да напиша ревю за творбите на Чарлз Дикенс, но все нещо ме възпираше – не бил за деца, текстовете не били подходящи и т.н. И всеки път, в който чуех името му, нещо ме глождеше… Допреди една година, когато открих прекрасната адаптация на „Коледна песен“!

Историята за Ебенизър Скрудж е добре позната и на малки, и на големи. Дори чичо Скрудж от анимационните филми май води началото си от образа на дъртия скъперник. Но самата „Коледна песен“ е толкова вдъхновяваща, толкова истинска история, че не би омръзнала на никого. Защото тук изразът „Вече съм гледал филма!“, просто не важи.

И така, Ебенизър Скрудж е стиснат старчок, за когото парите са най-важното нещо на света, а спестяването им – кауза на живот и смърт. И ако има нещо, което той мрази най-много, това е денят на Коледа. Защо? Защото всички лентяйстват, веселят се и пропиляват парите си за ГЛУПОСТИ! На всичкото отгоре Боб Крачит – помощникът на Скрудж, иска да ползва и почивен ден, защото било Коледа!

Може и да е добре да си богат, но богатството има смисъл само когато е споделено или когато го използваш, за да помагаш на нуждаещите се. Тези дейности са твърде непознати на Ебенизър. Затова, когато се прибира в студената си и самотна къща, Скрудж преживява огромен шок, който го разтърсва от глава до пети и му помага да се опомни.

Какво се случва? Ами, в дома му преминава шествие от призраци. Първо, омотан във вериги пристига покойният му съдружник Марли. После идват и духовете на Коледите, които разкриват пред погледа на скъперника миналото, настоящето и бъдещето.

Променя ли се Скрудж? И още как, но финалът е толкова грандиозен, че си струва да се препрочита всяка Коледа!

За да направя и един експеримент дали книгата е подходящо адаптирана за деца от редакторите на изд. „ФЮТ“, помолих 10-годишната Карин да я прочете. След като мълча доста време, погълната от историята на Скрудж, Карин пророни няколко сълзи и заяви:

„Наистина, права си, много е хубава. Особено краят!“

Веселете се в празничните дни, радвайте се на онова, което имате и не забравяйте да се погрижите за онези, които си нямат нищо. Защото щедростта ни прави истински хора!