Коледа през очите на децата

Съвременните и класическите книги значително се различават и това с пълна сила важи и за коледните заглавия. В модерните издания има задъхани приключения, бляскави подаръци, уроци по доброта и приятелство. Класическите им събратя са с по-плавно действие, сякаш спрели времето в тези няколко празнични дни.

Точно такова уютно настроение носят двете нови книги на Астрид Линдгрен, познати у нас благодарение на изд. „Пан“ – „Лота може почти всичко“ и „Коледа в Смоланд преди много години“. Те си приличат, тъй като случващото се в тях е от едни отминали години, които изглеждат толкова далечни. Но и се различават, защото първата е своебразно продължение на „Децата от улица „Тряскаджийска“, а втората разказва спомени от детството на самата авторка.

„Лота може почти всичко“

„Децата от улица „Тряскаджийска“ е една от добре познатите книги на писателката. В нея читателите имат удоволствието да поиграят във въображението си с банда шумни веселяци. Най-колоритният персонаж от книгата безспорно е малката Лота. И тя отново е тук, този път готова да покаже колко много неща може да направи едно хлапе на 5 години! Първо Лота се втурва да помогне на майка си като занесе коледен хляб на болната съседка и изхвърли боклука. Всичко едновременно, разбира се, докато се учи да прави слалом. Резултатът е повече от комичен, ала момиченцето съумява да поправи белите.

Перипетиите в този ден обаче сякаш нямат край. По обед татко се прибира и тъжно обявава, че в целия град няма елхи. Но каква би била Коледа без елха? Лота е съкрушена, както и брай й Юнас и сестра й Мия-Мария. Само че, докато те се отдават на плач и скръб, Лота решава да вземе нещата в свои ръце. Вярвате или не, тя наистина успява да намери елха, при това каква! Най-голямата, най-красивата и ароматната, която някога е имало в дома им!

Лота е истинско вдъхновение за малките читатели и слушатели с нейния неустрашим дух и отказ да се предаде пред трудностите. За родителите пък момиченцето е усмихнато напомняне, че децата на 5 години са всъщност достатъчно пораснали, за да имат значимо място в ежедневието на семейството.

Стилът на илюстрациите е добре познат на малки и големи. Те са нарисувани от Илун Викланд, която илюстрира много от книгите на Астрид Линдгрен, сред които „Коледа в Булербюн“, „Мили мой Мио“, „Децата от улица „Тряскаджийска“, „Ние, децата от Шумотевица“, „Братята с лъвски сърца“ и др.

„Коледа в Смоланд преди много години“

Повечето от вас добре помнят област Смоланд – та именно там Емил (родом от Льонеберя) се вихри и сътворява чутовни пакости. В Смоланд обаче е израснала и самата Астрид Линдгрен. Вероятно затова приключенията и патилата на Емил звучат толкова достоверно.

В „Коледа в Смоланд преди много години“ писателката разказва за една Коледа през 1913 година, когато самата тя е на 6 години, брат й Гунар – на 7, а сестра им сестра Стина – на 2. Да, правилно пресмятате, това е една Коледа отпреди точно 110 години!

Малката Астрид и Гунар отиват с баща си за елха в снежния и мразовит лес. Кое дете се бои от малко сняг! Когато обаче нагазват в преспи до коленете, юнаците бързо разбират, че това не е игра. Астрид изостава зад баща си и брат си и отчаяна си представя как никога вече няма да види нито тях, нито дома си. За щастие, детските страхове по правило са много по-големи, отколкото е нужно, и зад първия завой тримата отново са заедно.

На следващия ден приготовленията продължават. Къщата е вече чиста, повечето ястия са готови, но има още много работа. Астрид и Гунар помагат, колкото могат, но най-вече тръпнат в очакване. Дали ще получат толкова хубави подаръци, че да могат да ги нарекат „блаженство“?

Илюстрациите тук са дело на Сесилия Хейкиля.

Книгите пресъздават подготовката и отбелязването на Коледа в Швеция, както и вълнението около празника, традиционно за онези времена. Това носи не само много топлина и уют, но и дава възможност на съвременните деца да научат нещичко за миналото.

Ето например за какво си говорихме у дома:

• Зимите могат да не си приличат в различните страни. В северните държави вали обилен сняг, който се задържа месеци и в миналото хората действително са се придвижвали с шейни с впряг и ски.
• Преди броени десетилетия портокали се намираха само за Коледа. Сега, разбира се, не е така. Помислихме има ли аромати и ястия, които свързваме само с празника.
• В миналото децата са получавали по-малко подаръци и често от практично естество. За малчуганите е било истинско щастие да получат меки ботуши, топла шапка, нова книга. Обсъдихме от какво наистина се нуждаем и дали е необходимо да се заобграждаме с толкова много играчки и вещи.
• Преди 100 години явно е било нормално всяко семейство да си отсете по едно коледно дръвче, ала сега мислим повече за природата. Да, в миналото татковците сами са се грижили да осигурят елха за празника. Избирали са я според аромата й, големината и кичестите клони. Но днес сме загрижени за горите и дивите животни, затова можем да избираме между различни варианти – да си вземем изкуствена елха, която да ползваме много години, да купим дръвче в саксия и да го пресадим на подходящо място след празниците, да украсим еличката на двора.
• Преди десетилетия повечето хора са посещавали празнична служба в близкия храм. Сега това все още съществува като традиция, но в по-малка степен се прави. Поговорихме си за произхода на самата Коледа и какво честваме на този ден. Също – къде е фокусът на празника сега и кое ни обединява като семейство.

А самите истории могат да оживеят и добият по-голяма дълбочина, ако предложите да бъдат прочетени на глас от по-възрастен, например от баба или дядо. Те със сигурност имат какво да споделят от собственото си детство!

В случай че децата ви заобичат „Коледа в Смоланд преди много години“ и „Лота може почти всичко“, то припомняме и сходните с тях „Коледа в Булербюн“, „Коледна каша за домашните духчета“ и „Томте Туметот“.

Весела и сплотяваща Коледа!