Кой ще приеме счупените играчки?

Лесно се обичат красивите предмети. Лесно се обичат и усмихнатите, спокойни деца. Лесно се застава до някой, който е ведър, здрав, непретенциозен. А какво би се случило, ако нещо се промени, ако вещите и хората не се вписват в представите ни за приемливо?

Тъкмо тази тема е разгърната в една детска книга, част от скромния (все още) каталог на младото издателство „Каничка“. „Миранда, кралицата на счупените играчки“ е и авторският дебют на илюстраторката Андреа Трипке, позната у нас от „Момиче на име Октомври“.

Миранда е момиченце, съвсем обикновено наглед, но и малко различно отвътре. Приятелите й се радват на новите подаръци, лъскавите играчки и разнообразните преживявания. Бързо губят интерес, когато свикнат с играчките си или, още по-лошо, те се счупят. Миранда обаче вижда очарование там, където другите съзират само непотребност. Тя събира счупените играчки и им дава обич и внимание. Скоро децата започват да се отдръпват от нея, а Миранда се изтегля от суетното ежедневие, повеждайки всичките си счупени играчки към „почти на края на света“.

„Нейните поданици не бяха просто счупени, бяха необикновено различни. Тя точно такива си ги и харесваше.“

Един ден малкият Пол се озовава пред вратите на замъка й. Пол е загубил любимата си плюшена играчка и моли за помощ Миранда – кралицата на счупените играчки. И, както често става, приятелите се срещат най-неочаквано. Момчето намира радост сред поданиците на кралицата и заменя тъгата със смях.

„Чак тогава забеляза колко необикновен беше Балончо. А Балончо осъзна, че иска да има ново дете в живота си. Той наистина харесваше Пол, дори и с капеща от косата майонеза.“

„Миранда, кралицата на счупените играчки“ ни прави част от една поднесена леко и непретенциозно приказка. Най-ценното в книгата са различните препратки и теми, които могат да се уловят. На повърхността е желанието ни да имаме, да се обграждаме от красиви и нови предмети, за да се чувстваме щастливи и значими. Отдолу пък стои твърдостта, смелостта да застанеш зад това, което харесваш. Да защитиш важните за теб неща, колкото и шантави да са те.

Но най-хубавото и трудното от всичко е умението да се обичат различните, счупените, повредените, неработещите по зададен механизъм, излезлите от калъпа, несъбралите се в нормите. Защото да приемеш и приютиш често изисква повече кураж, а и мъничко смирение.

Краят на приказката е идиличен, малко наивен, даже утопичен. Но в един по-добър свят може да бъде и съвсем реалистичен.

Вземете книгата с код DK19 от

Ozone.bg или Booklover.bg

Когато купувате книги с този код, вие подкрепяте насърчаването на детското четене в България.