Кой открадна Машината за чудовища?

Ако и вие сте дете от 90-те години от миналия век, то вероятно си спомняте с носталгия за незабравимите книги-игри. Изпълнени с шеметни приключения и опасности, те ни караха да четем неспирно и да се вълнуваме от съдбата на героите. Тяхната популярност беше последвана от дълъг период на затишие, но изд. „Асеневци“ изтупва праха на жанра, като представя своята поредица книги-игри „Разреши мистерията“ от Гарет Джоунс. Първото заглавие от нея е „Машина за чудовища“ и се състезава в Бисерче вълшебно в категория „Мечтатели“.

На английски заглавието на поредицата буквално означава “Разреши собствената си мистерия“ и доста точно приляга на книгите. В тях читателят е действащо лице, към него се обръщат за мнение и оценка, от него зависи всеки ход на криминалното разследване.

В един необикновен град на име Хевънтрай живеят необичайни жители. Тези, които обитават Светлата му половина, са нормални хора като мен и вас. Сенчестата половина обаче е населена с вещици, вампири, върколаци, зомбита, чудовища и най-различни чудаци. Именно там се намира частната агенция на детектив Клаус Солстааг, за когото работи уважаемият читател. Детективът е огромен, космат, обича студа и, ако вече не сте се досетили, е йети. Към услугите на агенцията се обръща небезизвестният в Сенчестата половина доктор Франкълнинк.

„Вратата внезапно се отваря широко и в стаята нахлува един мъж с бяла лабораторна престилка. На главата си носи големи кръгли очила, заплетени в рошавата му бяла коса, която изглежда сякаш е претърпяла експлозия.“

Оказва се, че по време на партито за рождения ден на сина му Монти някой е откраднал Машината му за чудовища. На самото празненство е имало цял куп деца и родители, кои от кои по-палави и подозрителни. Дали са я взели вампирите или върколаците, гоблините или призрака, вещиците или клоунът-зомби? Всеки има мотив и е разполагал с възможност да го направи. Затова доктор Франкълфинк оставя в сигурните ръце на Клаус Солстааг и драгия читател съдбата на Машината за чудовища, като настоява да бъде намерена и върната.

Детективът и неговият асистент (уважаемият читател) тръгват от врата на врата, за да се срещнат с всички заподозрени. Но асистентът, макар и новак в занаята, участва пълноценно в издирването – води си бележки, наблюдава гостите от партито, прави своите заключения. В края на всяка глава именно към читателя се обръща Солстааг за мнение – дали да се продължи в една или друга посока. Това означава, че в края на главите винаги са изложени няколко различни пътеки, по които да се поеме. А изборът зависи изцяло от читателя.

Така децата имат контрол над сюжета и са действащи участници в хода на събитията. По този начин си взаимодействат с книгата, получават насърчение да продължат да четат и мислят. Ако ли случайно не са доволни от края на историята и имат различен главен заподозрян, то ги очаква изненада. Книгата има цели три различни завършека, а читателите са свободни да се задоволят с първия, до който са стигнали, или да изследват всеки от тях.

Черно-белите илюстрации са дело на Луиз Форшоу и са чудесно допълнение към текста. Те разчупват съдържанието и заедно с възможността за свободен избор поощряват неохотните читатели. В случай че на децата им допадне да влязат в ролята на асистенти-детективи, бързам да добавя, че „Машина за чудовища“ е само първа част от поредицата „Разреши мистерията“. До този момент са написани 4 части – и приключенията тепърва предстоят!