Книжен етикет „необходим родителски контрол“: НЕНУЖЕН!
Джеймс ЛаРу, чието интервю предложихме на вниманието ви, е един от най-успешните библиотекари в САЩ. Безценният му опит му позволява да превърне една от най-западналите библиотеки в Колорадо в най-успешната такава. Интересна част от интервюто ни бе твърдението на г-н ЛаРу, че понякога родителите искат да предпазят децата си, като ги държат настрана от книгите, които им се струват неподходящи. Според него обаче най-добрият начин да предпазим децата си, е като им покажем как работи светът. В тази връзка получихме позволението на Джеймс да преведем отговора му до притеснен родител относно моралните качества на книжката „Светбата на чичо Боби“:
Наскоро библиотечен настойник повдигна възражение (настоя за преразглеждане на нуждата от закупуване или заявяване) на книга със заглавие „Сватбата на чичо Боби”. Честно казано, не бях и чувал за нея допреди оплакването. Обаче прочетох книгата и отговорих на настойника, който възрази срещу книгата по имейл и поиска да отговоря онлайн (не по обикновена поща) на нейните въпроси.
Подозирам, че срещу книгата ще има много възражения през 2008 – 2009 г. Затова предлагам отговора си на останалите библиотекари, със заличено име на настойника.
„Сватбата на чичо Боби”
27-ми юни, 2008 г.
Уважаема г-жо Настойник,
Благодаря Ви за взаимодействието с моята асистентка, което ми позволи да включа Вашите въпроси относно „Сватбата на чичо Боби” от Сара Бранен* в процеса ни на „преразглеждане”. Увериха ме, че сте получили и сте се запознали със съответните документи: Закон за библиотечните права, изявлението за свободата на четенето, за свободния достъп на непълнолетните до библиотеки, за свободата на гледане и политиката ни за преразглеждане.
Причината да ги споменавам не е просто, за да запълня времето Ви. С това искам да покажа, че нашият неекспертен Управителен съвет – разгледал и одобрил тези документи от името на нашата библиотека, – е отделил време да обмисли контекста, в който тя функционира, и грижливо е обмислил възникването на евентуално случайно неудобство (за културата или доверителите ни). А има много неща, които трябва да се вземат предвид.
Ето как разбирам Вашите притеснения въз основа на писмото Ви. Първо, Вие вярвате, че „книгата е специално написана, за да представи като нормален брака между мъже и е насочена към възрастовата група от 2 до 7 години.” Второто Ви ключово опасение е, че намирате за „неуместно такъв тип литература да е на разположение на тази възрастова група.” Цитирате дискусия с Вашата дъщеря и коментирате, че „това не беше типът разговор, който съм очаквала да водя със седемгодишното си дете преди лягане.” Накрая изразявате силната си вяра първо „в Америка и веруюто на бащите основатели” и второ, че „бракът е съюз между мъж и жена съгласно определението в Уебстъровия речник, както и в Библията.”
Насочихте ме към сайта SarahBrannen.com, който също прегледах. Днес получих екземпляр от „Сватбата на чичо Боби” и го прочетох. Дори извадих любимия си Уебстъров речник (колежанско издание от 1960 г.)
На първо място смятам, че сте права относно целта на книгата – да покаже, че едно централно събитие, сватбата на двама мъже, не е кой знае какъв въпрос. Разбира се, емоционалният център на историята е страхът на Клои от загубата на любимия й чичо заради друга връзка. Този страх според мен е достатъчно реален за множество малки деца. Но да, Сара Бранен наистина се е опитала да представи гей-брака за нормален и съвсем не толкова важен, колкото променящата се връзка между младата особа и любимия й чичо.
Вторият Ви аргумент е малко по-щекотлив. Казвате, че книгата е неуместна и аз заключавам, че причината е в самата тема: гей-бракът. Според мен много възрастни приемат, че сюжетът определя дадена книга като детска. Но не е така. Детските книги разказват за какво ли не, за всичко. Има детски книги за смъртта (дори самоубийството), алкохолизма при възрастните, насилието в семейството, и още, и още. Дори най-разпространените приказки имат своята тъмна страна: изправени пред глада и бедността, бащата и мащехата на Хензел и Гретел отвеждат децата в гората и ги изоставят, за да умрат! Червената шапчица (поне в оригиналната си версия) бива изядена от Вълка заедно с бабата. Между другото, има очарователна книга по този въпрос със заглавие “The Uses of Enchantment: the Meaning and Importance of Fairy Tales” от психолога Бруно Бетелхайм. Тезата му е, че целта и силата на детската литература е да помогне на младите хора да започнат да осмислят света. В света има много объркващи, леко плашещи и дори опасни неща. Историите помагат на децата да назоват страховете си, да ги разберат, да си изработят стратегии за справяне със света. В „Хензел и Гретел” децата научават, че интелигентността и взаимопомощта могат да ти помогнат да се спасиш в лоша ситуация. От „Червената шапчица” пък научават да не разговарят с големи лоши непознати. Естествено, не всички детски книги се занимават с „трудни теми” и може би повечето от тях не го правят. Но не е необичайно.
Това дали една книга е детска се определя от приложението й, не от темата. „Сватбата на чичо Боби” наброява 27-28 страници (включително страницата с посвещението). На страница има около 30 думи, а всяка страница е илюстрирана. Главният герой, както и гледната точка, е тази на малко момиче. Книгата е издадена от G. P. Putnam’s Sons, „подразделение на Penguin Young Readers Group.” От информацията в „Каталогизиране на публикациите“ (от вътрешната страна на заглавната страница) се вижда, че каталогизиращите служители в Конгресната библиотека са я определили като ниво „Е” – лесно, за начинаещи читатели. И последно: трудно ми е да я приема за нещо различно от детска книга.
Вие предлагате книгата да се „постави на място, определено за темата”, или „обозначена за родителски надзор” като казвате, че „някои материали може да не са подходящи за малки деца.” Мога да ви отговоря с два примера. Първо, откакто работя тук няколко пъти опитахме да създадем сбирки „под родителски надзор”. И знаете ли какво забелязахме? Никой не ги използва. Тези етикети представляват пречка пред откриването и използването на четивата. Книгите във въпросните сбирки, сред тях някои много хубави, просто се изгубиха. Второ, аз лично смятам, че всяка книга в детската зона и особено в зоната, в която родителите обикновено четат на глас, е под родителски надзор. Въпросът с етикетирането също е сложен: темата само за хомосексуалността ли е? Откъде се появяват бебетата? Авторитетни фигури, на които не може да се има доверие? Мащехи, които оставят децата си да умрат?
Нещо повече, в основата си такива етикети представляват определяне на моралната стойност на историята от страна на властимащия. Като баща, който през годините е чел доста на децата си, смятам, че това трябва да е решение на родителите, не на библиотеката. Защото истината е такава: ценностната система на отделните родители не е еднаква.
Вие смятате, че книга за гей-браковете е неподходяща за малки деца. Обаче друга книга от нашия фонд, „Daddy`s Roommate”, бе заявена от майка, чийто съпруг е напуснал нея и малкия им син заради друг мъж. Тя търсеше начин да започне разговор за това със сина си. Друга книга, „Alfie’s Home”, бе закупена по искане на друга майка, търсеща начин да говори за предполагаемата хомосексуалност на по-малкия си син от християнска гледна точка. В момента в окръг Дъглас има гей родители, които също плащат данъци и търсят материали в подкрепа на своите възгледи. Нямаме много книги по тази тема, но все пак имаме няколко.
Накратко, повечето от книгите ни не целят да се намесват в разбиранията на родителите за отглеждането на децата им, а да ги подпомагат. Но родителите не търсят едно и също.
Третият Ви аргумент – за възгледите на основателите за Америка – е тема от жив интерес за мен, откакто съм възрастен. Дори съм написал книга по въпроса, заради която се върнах назад и прочетох ранните записки на основателите за Конституцията и Закона за правата. Какво пленително време! Какви изумителни умове! И ето какво научих: цялата ни правителствена система е основана на идеята, че целта на държавата е да съхрани личните свободи, а не да ги диктува. Основателите без изключение са презирали много английски практики, компрометиращи въпроси от личен характер чрез ограничаване на свободата на словото. Свободата на словото – правото да говориш, да пишеш, да публикуваш, да обсъждаш – е била толкова важна за основателите, че е станала първата поправка на Конституцията, а без нея тя не би била ратифицирана.
При това положение как да твърдим, че основателите биха подкрепили ограничаването на достъпа до книга, представяща просто идея, която Вие избирате да отхвърлите или приемете? Навредила ли е тази книга някому? „Момчетата не трябва да се женят” казва Вашето седемгодишно дете. С други думи, научили сте го на Вашите ценности и те са намерили почва. Точно това се очаква от родителите и е ясно, че допирът до тази или няколко книги не може просто да надвие родителското влияние. Разбира се, тя е доказателство, че не всички са съгласни помежду си. Това е самата истина, нали?
Втората част на третия Ви аргумент бе схващането Ви, че бракът е между мъж и жена. Всъщност моят Уебстър дава няколко определения на брака: „1. състояние, в което си женен; връзка между съпруг и съпруга…; 2. Женитба, сватба; 3. Ритуал или форма, използвани при жененето; 4. Всеки близък или интимен съюз.” Определения от 2 до 4 дори и през 1960-та могат да бъдат разтълкувани като сватба между двама мъже. Определенията за думите се променят, законовите права се променят. В наши дни в някои части на Америка гей браковете са законни. А щом това е узаконено, как може написването на книга по въпроса да бъде неуместно?
Накрая ще завърша с това, че „Сватбата на чичо Боби” е детска книга, подходящо категоризирана и подредена в нашата зона за детски книги с картинки. Напълно разбирам, че Вие и някои Ваши приятели сте твърдо против гледната й точка. Но ако библиотеката си върши работата, то във фонда ни ще има много книги, с които хората няма да са съгласни; има много, срещу които самият аз възразявам. Библиотечните колекции не предполагат одобрение; те предполагат достъп до множеството различни идеи на нашата култура, което всъщност е и нашата цел в обществения живот.
Съгласно нормативните ни документи имате право да обжалвате решението ми пред Изпълнителния съвет. Уведомете ме, ако искате да го направите и аз ще Ви уговоря среща. Междувременно с радост бих продължил дискусията с Вас. Оценявам много неща: очевидната Ви любов към четенето, откритата и изпълнена с обич връзка с детето Ви, желанието да повдигате важни за Вас въпроси пред обществеността и т.н. Много благодаря, че отделихте от времето си, за да отнесете опасенията си до мен. Подозирам, че вероятно няма да се съгласите с моето решение, но се надявам да е ясно, че съм го обмислил задълбочено, и вярвам, че е в съответствие с нашите водещи принципи и, по една случайност, с тези на основателите на нацията ни.
Оригиналният текст ще откриете в блога на Джеймс ЛаРу.
* Сара Бранен е илюстрирала над 15 детски книжки. Тя е автор и илюстратор на книгите Madame Martine и Uncle Bobby`s Wedding. Втората книга получава сериозна публичност след публикуването й; тя е осмата най-осъждана книга в САЩ за 2008 г.
Преведе и адаптира: Лора Филипова