Книгите, децата и технологиите, както и няколко други въпросителни

Рая Иванова е един от сътрудниците на фондация “Детски книги”, който се включи в работилницата ни по време на конференцията Digital KidZ на 19 март. Ето какви размисли породи срещата й с децата, технологиите и книгите.

„Може да не можем да подготвим бъдещето за децата ни, но поне можем да подготвим децата си за бъдещето“, е казал Франклин Рузвелт, без дори да предположи, че след няколко десетилетия тази негова мисъл ще циркулира в глобално пространство и ще може да бъде прочетена от всяка една географска точка на планетата, а може би и извън нея. Виртуалното пространство днес е съвсем реално и присъства в нашето ежедневие чрез даунлоадване, сендване, шерване, кликване, лайкване, сийдване и куп още действия с не дотам известен характер. Ако, обаче, те са нещо непонятно за вас, няма проблем – просто попитайте детето си. Няма значение дали то е на четири или петнайсет, при всички случаи ще ви разясни ситуацията без да пропуска да подчертае, че вие все още живеете в Средновековието въпреки вашия таблет, телефон и компютър.

За потомците на XXI век нищо от това не е ново или такова, към което те трябва да се приспособяват. Те са родени в електронна информационна среда – за тях преходът към цифровизация е нещо непознато, защото те живеят в такава от самото начало и това значително променя тяхното възприемане на информация и уменията, които те придобиват за общуване и научаване.

В различните обществени кръгове се спори по въпроса дали това  води до повече ползи или вреди, но един факт е налице – детето ви борави с информация, за която вие дори не сте подозирали, че може да съществува, а вие се боите, че няма да можете да го предпазите. Това оказва голямо влияние върху детското възприятие за света и начините, по които подрастващите се образоват.

Какво се случва с добрата стара книжка тогава? Не беше ли тя най-добрият приятел на децата?    Конфликтът между книгите и технологиите е най-горещата точка щом стане въпрос за образование и възпитание. В общия случай двете понятия се разглеждат като противоположни и в това се крият корените на проблема. Ако вземете телефона на вашето дете и го замените с книга „защото е по-добре да се четат книги“, то ще намрази и вас и книгите, а вие ще останете да се чудите къде сбъркахте…  В отделни случаи, родителите имат по-успешен подход при въвеждането на книгите и компютъра в ежедневието на децата си, защото са отделили време и усилия да се образоват по темата.

Истината е, че двете неща могат да бъдат различни страни на една и съща монета и да работят заедно за общото детско благо, стига възрастните да съумеят здравословно да ги представят на малките. Трябва да си отдъхнем за момент от опасенията, че технологиите ще унищожат традиционната литература и да си представим, че те могат да бъдат също толкова интересни и образователни. Много от електронните книги, например, вече включват видео, музика,  интерактивни елементи и препратки към други книги и страници. От една страна, това трансформира изцяло образа на книжката като източник на познание, но от друга, предоставя много повече възможности пред децата, особено ако те не са запалени читатели.

Традиционните четива никога няма да загубят своите позиции и да се превърнат в нещо непривлекателно за детския ум, защото те са част от един съвсем естествен процес при децата – процесът на въобразяване и оцветяване на детската картина на света. Тук вече двете понятия разделят своя път. Книгата се захваща да развива въображението на детето със самия него, то е нейн съавтор, като дописва и измисля нещата така, както самото то ги вижда, то е главното действащо лице.  Електронните технологии имат друг подход – те са неизчерпаем източник на знание, достъпно веднага и чрез много различни гледни точки, но образите, които предава това знание са нарисувани от някой друг и не оставят място на детето да изкаже своето мнение по въпроса.

И ето, че се стига до въпроса как то ще се научи да борави с тях, да ги разграничава и оценява правилно? Нужният отговор по-скоро трябва да се потърси в света на възрастните и те са тези, които добре трябва да осмислят въпроса. Децата не залепват етикети с надпис „добър“ или „лош“ на нещата, възрастните го правят, като си мислят, че са съвсем наясно кое е най-добро за по-малките. Затова промяната трябва да тръгне от тях, трябва да се свикне с идеята, че бъдещето изцяло залага на технологиите и електрониката, а те съвсем не се изчерпват с интернет и компютър. Трябва да се свикне с идеята, че в това отношение децата се приспособяват и развиват много по-добре. А що се отнася до книгите, от „големите“ се изисква само да предоставят среда, възможност и свобода за четене, защото децата никога няма да спрат да харесват книги и да обичат четенето.