Кити в ловджийски ботушки

В началото на 2016 година почитателите на зайчето Питър, котето Том и жабока Джереми бяха зарадвани от новината за откриването в архива на музея „Виктория и Албърт” на неизвестна до момента приказка от Биатрикс Потър. „Приказка за Кити в ботушки“ (изд. Труд) е написана от Потър през 1914 г., но остава непубликувана цели 100 години. Така книгата излиза на британския пазар през септември 2016 година, а скоро след това зарадва и българските читатели.

Черната котка Кити, или Катрин Сейнт Куинтин, живее в дома на грижовната си възрастна стопанка и не й е позволено да напуска къщата, за да не приключи живота си под формата на кожени ръкавици. Кити обаче е своенравна котка (коя ли не е!) и роден ловец, затова честичко излиза нощем, докато друга черна котка остава да я замества. Самонадеяната котарана с шикозни ловджийски ботуши и самочувствие на голям ловец се измъква за поредното приключение. Дали обаче наистина е опитен и безмилостен ловец или е просто брънка във вечната верига от хищници и плячка?

Както е обичайно за Биатрикс Потър, „Кити в ботушки“ е населена с множество животни, сред които и стари познайници от други нейни приказки като самият Питър (поостарял и в епизодична роля), таралежката мисис Тиги-Мигъл и хитреца Лис-Лисан. Ако трябва да съм честна, Кити не е добър стрелец, затова ще преживее доста перипетии. Дали ще успее да запази кожата си цяла, най-добре ще ви разкаже самата Потър. Ще се насладите на опасности, подлеци и злодеи, като не липсват и комични ситуации най-вече за сметка на Кити и братовчедите порове.

Биатрикс Потър сама илюстрирала своите истории, но „Кити в ботушки“ е назавършена – писателката е оставила само един акварел. Така задача да илюстрира историята на Кити получава небезизвестния Куентин Блейк. Рисунките му са съвсем различни от стила на Потър, но отлично са уловили опърничавия характер на Кити, необмислената й смелост и котешко самочувствие без покритие. С характерните за него пестеливи и леко хаотични щрихи безпогрешно е уловил и предал на читателите комичността на опасните ситуации, в които котката попада и характера на всяко от срещнатите животни.

Българското издание на „Кити в ботушки“ е луксозно – с твърди корици, по-голям формат и плътна леко кремава хартия, за която се смята, че улеснява читателите с дислексия. Това, което не ми допадна е преводът на Доротея Михайлова. Освен че страда от недостатъци при съгласуване на времената, той пропуска да насочи читателите към връзката на заглавието с класическата приказка „Котаракът в чизми“. Въпреки тези недостатъци книгата е много подходяща за подарък на любопитните малки читатели, които с готовност се впускат в приключения из английската провинция сред котки, зайчета, жабоци, таралежи, мишки, язовци и лисици.

Автор: Лора Филипова