Капка Кънева: “Илюстрацията е посланик на авторовия текст в детското сърце”

Капка Кънева е от илюстраторите, чиято работа се разпознава безпогрешно. Хартиените й пластики впечатляват с изключителна детайлност и абсолютна хармония с авторовия текст. Те оставят толкова дълбоко впечатление у читателя, че често той помни по-ясно тях, отколкото писаното слово. Като художник на “Съвет към малките момичета” от Марк Твен (изд. “Лист”), поканихме Капка да ни разкаже повече за работата си.

Представи се…

Казвам се Капка, на 39 съм и съм художник на книги.

От каква възраст започна да рисуваш?

Първите рисунки, които баба ми е запазила, са от времето малко преди да навърша годинка. Аз имам по-ярки спомени от периода, когато съм била на около 5. Мисля, че тогава си дадох сметка, че това е нещото, с което искам да се занимавам, макар по-късно да съм имала и своите професионални съмнения и колебания. 

Разкажи ни повече за техниката, която използваш най-често в работата си?

Предпочитаните от мен материали са хартията и картонът, особено грапавият, релефен картон. Рисувам, като изрязвам, прегъвам и прикрепям едно към друго парчета хартия – така създавам пластични обекти, които след това заснемам в различен ракурс, при различно осветление и дистанция. Целта ми е на финала да избера един кадър, в който създадената от мен пластика внушава най-много и говори най-ясно с думите на автора, чието произведение илюстрирам. 

Защо предпочиташ да използваш нея?

Просто този начин на работа в най-голяма степен съответства на същината ми в този период от моя живот. Най-свободно се изразявам чрез него, а и резултатите в най-голяма степен се доближават до онова, което бих искала да създавам. 

Колко време ти отнема изработването на една хартиена пластика?

Различно, зависи каква цел има тази пластика и дали става въпрос за един-единствен обект, за група обекти или за цяла сцена. Макар да признавам, че никога не съм засичала колко точно време отделям на дадена илюстрация, мога да кажа, че когато дъщеря ми беше по-малка, работех основно във времето на следобедния й сън. Това за мен означаваше, че имам около час и нещо, за да направя пластиката и да избера условията, при които да я заснема. Компютърната работа оставаше за времето на нощния й сън. 🙂

Напоследък обаче Яна е по-самостоятелна, тъй че мога да си позволя да доизкусурявам и усложнявам пластиките повече. Последно си дадох сметка, че умишлено прекалявам, създавайки предметите за една разхвърляна момичешка стая. 🙂

Последната ти работа в сферата на детската литература е по “Съвет към малките момичета” от Марк Твен. Кой съвети ти бе най-труден за илюстриране? А работата по кой ти достави най-голямо удоволствие?

Цялата работа по тази книга беше изключителна радост и огромно удоволствие за мен. Благодарна съм на колегите от издателство “Лист”, че ме въвлякоха в това прекрасно приключение. От години не се бях чувствала до такава степен свободна да интерпретирам авторовите думи и послания – да бъда себе си, да съм напълно искрена като съавтор. Марк Твен е една от иконите на моето детство и самата идея, че ще преживея творчески текста на такъв писател, зареди процеса ми на работа с искрено вълнение.

Може би най-голямо затруднение изпитах, визуализирайки съвета да попарим братчето си с вряла вода, наместо да го замеряме с кал, когато решим, че искаме да го накажем. Това е единственият съвет в книгата, от чието буквално изпълнение играчката би могла да се превърне в плачка, и ми беше кажи-речи невъзможно да се отстраня от позицията на майка, чието чувство за хумор изостава, в съревнованието с това на Марк Твен. На помощ ми дойде бележката на редактора, а в илюстрацията се вмъкна и едно омазано с кал прасе, та в крайна сметка тя се превърна в една от любимите ми. 🙂

Кое беше най-голямото предизвикателство в работата ти по това произведение?

Да направя една книга, посветена от автора й на малките момичета, без при това да пренебрегвам малките момчета, а и порасналите и дори остарели момичета. Според мен всички заслужаваме да се забавляваме с Марк Твен. 🙂

В професионален аспект предизвикателството се състоеше в това, че си поставих за цел да изградя всички илюстрации в книгата от хартиени пластики – от персонажите, до средата. Не го бях правила досега в картинна книга. 

Кой снима пластиките?

Аз. Всички хартиени илюстрации, които правя за книжната си работа, снимам, обработвам компютърно и подготвям за печат сама, макар да не съм професионален фотограф. До скоро дори не използвах професионална техника, а сега, когато вече разполагам с такава, тя все още ми създава повече затруднения, отколкото ме улеснява. 🙂 Така или иначе, не мога да си представя да поверя тази част от творческата си работа на друг творец. 

Каква е ролята на илюстрацията в детската книга?

Огромна. Илюстрацията създава алтернативно пространство, в което детето да преживее литературата – тя е посланик на авторовия текст в детското сърце. Любовта ни към книгите изобщо, а и естетическите ни предпочитания в по-късна възраст, зависят в изключителна степен от нашите първи срещи с книгите и визиите от детската ни среда. 

Какво би искала да се промени в илюстрациите на детските книги, които се издават у нас?

Принципно вярвам, че дори на по-малък книжен пазар като нашия, има място за голям брой изобразителни школи и разнородна естетика. Всъщност смятам, че качеството би могло да бъде разпознато недвусмислено, единствено във визуално многопластова среда. Затова бих искала книжният пазар да е богат и разнообразен като семестриалните проекти на студентите от специалност “Книга, илюстрация и печатна графика” в Националната художествена академия, с които общувам от няколко години. Тоест, мечтая си за това повече от професионалистите, които се дипломират като художници на книги днес, да намират своето място на родния книжен пазар. От това визуалната ни култура, а и естетиката на средата у нас, могат само да спечелят. 

Коя е книгата/произведението, която си мечтаеш да илюстрираш някога?

Андерсеновите приказки, приказките на Шехеразада и “На приказки с тигърче” от Доналд Бисет. 

Като малко момиченце прилагала ли си някой от съветите на мистър Твен?

Може би по-скоро съжалявам, че не съм прилагала повечето от тях достатъчно често. 🙂 

Ти имаш 5-годишна дъщеря. Тя запозна ли се вече със съветите на Твен и какво мисли за тях?

Яна беше деен участник в процеса ми на работа по тази книга. Тя разпозна себе си в един от персонажите, в други – свои приятелчета и близки. Много ни беше весело, докато правих илюстрациите, в един момент й се прииска дори сама да доразвива отношенията помежду им. Тъй като в някои от съветите се засягат теми, по-слабо познати на съвременните деца, с нейна помощ проверявах, дали съм се справила така, че да ме разберат. Тествах и доколко аз разбирам дъщеря си и връстниците й. 

Кой е любимият ти цвят?

О, зависи от това за какво става въпрос. Мисля, че никой, който се занимава с визуални изкуства, не би могъл да има един-единствен любим цвят. По-скоро може да се говори за временна обсесия, да речем като в периодите на Пикасо.

Все пак, мога да кажа, че винаги много съм харесвала червеното – както най-ярките му и огнени нюанси, така и по-прегорелите, в които се доближава до черното. Очарова ме и безкрайното богатство на стойности на бялото в уж чисто белите ми хартиени обекти.

Когато работех по “Съвет към малките момичета” бях избрала оранжевото за фон на забраните и за акцентите в ключовите за всеки от съветите думи, и тогава, за около месец, това беше моят любим цвят. В момента работя по друг проект, за който водещи са тюркоазените тонове. 

Макар професията на художника да изглежда привидно спокойна, това съвсем не е така, особено за творец и преподавател като теб. Ще ни разкриеш ли какво ти предстои като важни събития до края на 2017 г.?

В програмата ми за месец септември, на първа позиция е пътуването до Братислава. На всеки две години този красив град се превръща в световна столица на илюстрацията. Предстоят поредица прояви: участвам в международната конференция по проблемите на книгите и четенето, огранизирана от IBBY (Международният съвет на книги за младите хора – бел. ред.), в контекста на Биеналето на илюстрацията BIB. Очаквам с нетърпение изложбите и инициативите, съпъстстващи тазгодишното му издание. Паралелна на Биеналето е и изложбата на преподаватели, студенти и докторанти от специалностите “Книга, илюстрация и печатна графика” и “Графика” в Националната художествена академия, която ще се проведе между 04.09 и 03.10.2017 в Българския културен институт в Братислава. В нейното организиране и представяне участвам в качеството си на преподавател в НХА.

В края на септември ще покажа триизмерни хартиени обекти и принтове на изображения, създадени за книги, в културното пространство на берлинското издателство eta. Поканата за тази изложба дойде от издателката Петя Лунд, с която от миналата година работим съвместно. Организаторите на събитието, които работят за популяризирането на българските култура и изкуство в Германия, са помислили и за децата – планирали сме поредица от работилници за най-малките, а и за по-големите ученици от българското училище в Берлин. Идеята дойде от майсторския клас по хартиена пластика, който водих дистанционно с ученици, по време на последната ми самостоятелна изложба в центъра “Елцин” в Екатеринбург, Русия. Този път обаче ще изпитам радостта от живия контакт с малките творци.

Като пораснеш, би искала да рисуваш като…

Яна Левиева, макар че един художник не би могъл да остане себе си, опитвайки се да подражава на друг. 🙂 Тя е един от любимите ми илюстратори. Мисля, че няма много съвременни автори, способни на толкова много, еднакво добри и еднакво искрени рисувачески превъплъщения.

Какво би казала на 10-годишния си Аз, ако се срещнете днес?

Хаха, страхотен въпрос! Знам ли, може би просто бих го прегърнала и бих го уверила, че най-хубавото тепърва му предстои. Също така не бих отказала среща с едно 30-тина години по-възрастно мое Аз, което днес да ме увери в същото. 🙂

Твоят съвет ала Марк Твен към нашите читатели?

Никога не позволявайте на някой възрастен да ви внушава каква точно пакост да направите. Пакостите са си ваши – бъдете новатори и творци! 🙂

Ако ви е станало интересно как точно се правят хартиени пластики, вижте във видеото:

Други детски книги, илюстрирани от Капка Кънева, са: “Пъстри приказалки” и “Коледните чудеса” от Мая Дългъчева (изд. Жанет-45), “Най-хубавият коледен подарък” (кутия с три приказки, изд. Жанет-45), “Стихотворения за деца” от Никола Вапцаров и “Ела в моя музей” (Национален литературен музей).

Последвайте Капка във Фейсбук: https://www.facebook.com/KanevaKapka/

Интервюто взе: Лора Филипова