Камен чете „Серафина и черният плащ”

Камен Филипов вече ви е добре познат: той бе сред първите младши книжари в кампанията “Стани книжар в Orange за един ден” през 2016 г., а на сайта можете да прочетете неговите впечатления от поредицата „Подземните хроники“, „Тайният ключ на Джордж за Вселената“ и „Бабата бандит“. Камен прочете и „Серафина и черният плащ“ (изд. Софтпрес) на Робърт Бийти и с майка му са избрали нов подход при споделянето на неговите впечатления от книгата – интервю.

– Коя е последната книга, която прочете?
–„Серафина и черният плащ” от Робърт Бийти.

– Защо избра нея? Все пак главната героиня е момиче, а ти си малко особен в това отношение, предпочиташ героите да са си момчета? Защо даде шанс на Серафина?
– Ти ми каза. Обаче после се убедих, че си била права. Няма значение дали главният герой е момче  или момиче, стига книгата да е такава, каквато ми харесва.

– А каква трябва да е една книга, за да ти хареса?
– Трябва да има магии, вълшебства, приключения, да е свързана с животните, героите да са силни, умни и добри, и накрая винаги те да побеждават лошите.

– Ясно. Значи това го има в „Серафина”. Разкажи ми какво още има в нея?
– Има старо имение, в което Серафина живее тайно в мазето заедно с баща си. Тя е различна от другите момичета. Очите й са като на котка и тялото й е по-особено, затова може да се промушва в тесни пространства, много е бърза и може да лови плъхове. Не просто ги лови! Тя е Главният ловец на плъхове в имението. Много ми харесва тази титла! Намира си и един приятел, Брейдън, който също е по-различен от другите момчета, защото може да разбира животните. Това също много ви харесва. И после идва и злото и те се преборват с него.

– Разкажи малко за злото, но без да разкриваш кой е лошият.
– Мистър Вандербилт, собственикът на имението, кани гости да се забавляват в къщата, но после изведнъж започват да изчезват деца. Серафина вижда, че го прави Мъжът с черния плащ, но не знае кой точно е той. И двамата с Брейдън почват да го търсят. И им се случват разни неща, докато го търсят. И е страшно, доста.

– Ти би ли обикалял из тъмната гора така смело като Фина?
– Бих обикалял из гората, но не мисля, че ще бъда толкова смел. Тя все пак е наистина много смела, но това е така, защото не е обикновено момиче. Тя е свързана повече с животните, отколкото с хората, както става ясно накрая. А пък аз съм си съвсем обикновено момче, въпреки че искам да съм различен.

– Каза, че харесваш магии. Има ли магии в книгата, нещо свръхестествено?
– Да. Бащата на Серафина й е казал никога да не ходи в гората, защото там има черни магии. И скоро се разбира, че това е вярно. Мъжът с черния плащ е такова създание. Черният плащ е направен от един зъл магьосник и той обсебва душите на хората! А и майката на Серафина не е съвсем обикновено същество, както разбира и самата Фина. Много ми хареса тази част.

– Каква е основната поука от книгата? На какво те научи тя? (Нали така ви питат в училище? „Каква е поуката от историята?”)
– Според мен поуката е, че няма значение дали си различен, важното е да си добър човек, смел, да имаш приятели, които те харесват такъв, какъвто си. А който не те харесва, да си гледа работата. И за смелостта. Фина много се страхуваше, но преодоля страха си, защото знаеше, че няма кой друг да спаси изчезналите деца и родителите им много ще страдат. Както и децата без родителите си, те също ще страдат. Така че човек не бива никога да се предава на страховете си, а да си казва: “Не, няма да се предам, ще продължа напред”.

– Какво най-много, наистина най-много ти хареса в книгата?
– Хареса ми имението, искам да посетя „Билтмор” или друго такова имение, с много стаи, тайни коридори. Иска ми се по някакъв начин да вляза в самата история, да видя тези хора, да се сприятеля с тях.

– Като затвори книгата, ми каза, че искаш да добавиш нещо в края?
– Искам накрая, когато се разбира, че Серафина е не само Главен ловец на плъхове, а и Главен пазител на „Билтмор”, да има една допълнителна страница. (Следва СПОЙЛЕР! Четенето по-нататък е на Ваша отговорност!!!)

Значи… Фина отива при майка си в гората и я пита дали и тя може да се превръща в дива котка, в пума, както може майка й. Моли я да я научи да го прави. Само този въпрос, но да няма отговор след това, за да има за следващата книга.

– Да, ще ти издам тайна, че има такова нещо във втората книга.
– А, добре!

– Ясно… Значи ти харесват момичета като Серафина?
– Да, защото не са кифли. Тя е смела и обича да чете, изчела е хиляди книги в библиотеката на „Билтмор”. И всъщност е хубава, макар и не по кифленския начин, и най-важното – на нея може да се вярва, като на истински приятел.