Какво се случи на 35 май?
В рубриката „Времевърт“ представяме класически детски произведения, които понякога остават незабелязани или недооценени от децата. Те са наистина очарователни и заслужават родителите да ги въведат в живота на своите малчугани. „Това се случи на 35 май“ е книга на Ерих Кестнер, която не се нуждае от толкова много родителски усилия, защото е изключително забавна и динамична и, за разлика от „Хвърчащата класна стая“ например, се възприема много по-лесно от днешните деца. Тя обаче често остава в сянката на по-известните произведения на немския писател и затова решихме да ви я припомним.
Едва преди няколко години разбрах, че с Ерих Кестнер споделяме една и съща рождена дата – 23 февруари (годините, за мое щастие, са различни). Освен традиционните начини за празнуване, реших, че прочитането на една Кестнерова книга съвсем не е лош начин за отбелязване на празника. Тъничката „Това се случи на 35 май” (изд. ПАН) постави началото на тази нова порядка.
Не се заблуждавайте – краткостта на книгата е обратнопропорционална на щурите неща, които е събрала между кориците си. Там ще срещнете чичо Рингелхут и неговия племенник Конрад, които всеки четвъртък каляват стомасите си с комбинации като солени гевречета с червени боровинки. Още в началото необикновеното дуо се допълва до трио от говорещия бивш цирков кон Негро Кабало, който, освен че кара летни кънки, е и познавач на немската поезия.
След като главните герои вече са налице, остана само да им се възложи мисия. Тя се материализира под формата на домашно за Южните страни, което Конрад трябва да напише като един вид наказание, тъй като е добър по математика, но му липсва въображение (според учителя).
На Кестнер обаче такова съвсем не липсва и след като минават за по-пряко през шкафа на чичото на път към Южните страни, тримата препускат през куп невероятни места – Обетованата страна за безделници, Замъкът на великото минало, Опакия свят, Електрополис и така нататък. Срещат и най-различни неподражаеми образи и научават едно-друго за човешката природа и история. В резултат за домашната работа на момчето може да се каже всичко друго, но не и че авторът й е лишен от въображение.
В моите представи Ерих Кестнер, Джани Родари и Михаел Енде са автори, които си приличат, но не в смисъл на плагиатство. Първо, те са благословени с необуздано, по детски вихрено въображение, което ражда измислени страни с нещо като вътрешна „достоверност”. С разума си разбираме, че Опаката страна, Обетованата земя, страната на Лукчо и светът на времекрадците в „Момо” са въображаеми, но заради безупречната им логика лесно можем да опишем поведението на жителите и обичаите им. Второ, и тримата успяват в детска книга да намерят място за социална сатира, за хапливи, но безпощадно точни забележки по повод заблудите и несъвършенствата на човеците. И последно, притежават тънко чувство за хумор.
Поради тези причини прочитът (или препрочитът) на която и да книга на Кестнер винаги е добра идея, така че не се колебайте да го направите – с повод или без повод.
Автор: Лора Филипова