Какво дете отглеждате – орхидея или глухарче?

Българският пазар изобилства от книги, надпреварващи се да предлагат различни философии, методи и съвети за отглеждане и възпитаване на деца. Аз лично изпитвам известни съмнения в ползата от тях, тъй като почти винаги ме карат да се чувствам неподготвена и виновна, че не съм знаела всичко това предварително. Но книгата по-долу е едно приятно изключение.

„Детето: Орхидея или Глухарче“ (изд. „Софтпрес“) е чудесно четиво за родители, които осъзнато и целенасочено искат да са възможно най-информирани за развитието на децата си. Родители, които се интересуват не само от физическото им здраве, но и от психическия и емоционалния им свят.

Всичко започва като въпрос на общественото здраве в САЩ, когато учените се питат защо здравните картони на някои деца са дебели като „Война и мир“, а други са като тънички книжки. Книгата е разказ именно за пътя на д-р Томас Бойс и неговите колеги в търсене на отговора. А той е твърде любопитен.

В резултат на проведени тестове и изследвания се открива интересна връзка между биохимичната реакция на децата (нива на кортизол и отговор на системата „бий се или бягай“) и тяхното здравословно състояние. Тези със силна реактивност на стрес имат и силна чувствителност към заболявания. Това означава едно от двете: или тези деца боледуват най-често, или са най-здравите измежду всички изследвани.

Откъде идва разликата? От средата, в която биват отглеждани. Оказва се, че има пряка връзка между чувствителността на децата към стрес и неблагоприятни житейски обстоятелства (насилие в семейството, тормоз, загуба на родител, развод, т.н) и здравето им.

Д-р Бойс избира да нарече силно реактивните деца орхидеи по аналогия с тези чувствителни и капризни цветя, а слабо реактивните деца – глухарчета, защото, подобно на това непретенциозно цвете, могат да виреят почти навсякъде.

Друг важен за д-р Бойс акцент е, че не бива да приемаме орхидеите за уязвими и неспособни да се справят с предизвикателствата на живота, а глухарчетата за устойчиви и имунизирани срещу стреса. Според него уязвимостта е чувствителност, която дава огромен потенциал на детето орхидея за щастлив и изключително успешен живот, ако то попадне в положителна, подкрепяща го среда.

Усещам въодушевлението ви като родители, че не всичко е изгубено и все още имате шанс да повлияете положително на бъдещето на потомците си. Ако от „Детето: Орхидея или Глухарче“ обаче очаквате практически наръчник със съвсем конкретни стъпки как да отглеждате оптимално детето орхидея, вероятно ще останете леко разочаровани. Д-р Бойс не изпада в конкретика, а дава 6 по-общи препоръки:

1. Дневен режим – създаването му смекчава влиянието на стресиращите житейски промени, а познатите рутинни действия са спасителни „котвички“ в ежедневието на чувствителните орхидеи.
2. Постоянна родителска любов и внимание –  подкрепата на дори само един възрастен може да окаже трансформиращо влияние върху живота на детето. Тук добрата новина е, че благотворният ефект на споделеното с родителите време върху поведенческите и емоционалните проблеми на децата се увеличава в тийнейджърските години.
3. Разпознаване, приемане и похвала на специалните умения и силните страни на децата орхидеи от страна на родителите.
4. Търпение и свобода – децата орхидеи силно се влияят от оценката на своите родители, затова е важно възрастните да приемат тяхната нежна същност и да не ги натоварват със своите амбиции и очаквания.
5. Баланс между защита и провокация – мисията ви не е да опазите своите орхидеи от всяка възможна неприятна ситуация, а внимателно и контролирано да ги провокирате да излизат от зоната си на комфорт и да се учат да се справят със стресови ситуации.
6. Силата на играта – родителите, приветстващи игрите на децата си и участващи в тях, поощряват една добра практика.

Книгата е прекрасна отправна точка за родителите да наблюдават децата си внимателно, за да преценят към кой край на спектъра орхидея-глухарче принадлежат. Д-р Бойс е изпълнил книгата с множество интересни примери от своята практика на педиатър, както и от личния си живот (като дете и родител). „Детето: Орхидея или Глухарче“ е увлекателно четиво и за възрастните, които се интересуват от научните изследвания, чрез които прибавяме все повече знания за това какво движи децата и ги води до житейски успех или провал. Особено интересна е главата за предаването на придобити поведенчески характеристики между поколенията чрез епигенетични процеси. Ако това ви звучи твърде сложно, не се притеснявайте. В края на книгата е поместен кратък речник, а резултатите от по-важните изследвания са онагледени с графики.

Книгата излиза в превод на Невена Гоцкова.