Какви ще бъдат библиотеките през 2100 година?

Future Tense е съвместен проект на Държавния университет на Аризона, Фондация New America и Slate, който изследва как нововъзникващите технологии ще променят начина, по който живеем. Публикуваната в Slate статия за бъдещето на библиотеките на Джим О’Донъл, професор по историко-философски и религиозни науки и университетски библиотекар в Държавния университет на Аризона, която ви предлагаме, е резултат от проведеното от Future Tense тематично събитие във Вашингтон.

Като се замислим, това време не е особено далеч. Имайте предвид, че следващото бебе, което срещнете има голям шанс да доживее до следващия век. Как ли ще изглежда библиотечния свят тогава? Никой не може да отговори с точност на този въпрос, но можем да говорим за това как би трябвало да изглеждат библиотеките на бъдещето.

За начало – колко библиотеки ще има тогава? Хрумват ми два хубави отговора, които силно се надавам да са верните, и един много неприятен, който, надявам се, е напълно погрешен.

Първият верен отговор е простичък: ще има една библиотека. Една голяма библиотека, в която има всичко – с глобален обхват и глобален достъп за всички. Това означава, че ще възприемаме библиотеките като хранилища на колекции от книги, което всъщност е една от характеристиките им. Старият модел е зависим от материали, които стратегически се набавят и разпределят на места, кедъто обществото и институциите могат да ги създават, поддържат и подкрепят.

Ако справките в Енциклопедия Британика са хубаво нещо, то всяка самоуважаваща се библиотека трябва да си я набави и да я обновява периодично, чудейки се какво да прави със старите издания. Сега Енциклопедия Британика и много други източници на информация са налични онлайн. И все пак доста библиотеки продължават да поръчват подобни издания (в тази ситуация по-скоро я взимат „на заем“) на цени, които според библиотекарите са твърде високи, а според издателите твърде ниски. Изключителната неефективност на това дублиране е смехотворна. То продължава по-скоро по навик, отколкото от нужда. Поради непрекъснатата нужда не можем да измислим други начини за финансиране на издаването и разпространението на комплексни информационни ресурси, освен чрез разпределяне на разходите между повече институции и потребители.

Това трябва да се промени. Веднъж щом една енциклопедия, книга, журнал или набор от данни премине в дигитален формат, няма абсолютно никаква разумна причина да не бъде възможно по-достъпна, нито пък да не бъде поддържана. В момента по-голямата част от университетите разполагат с огромни количества познание, наистина изумителни неща, а ние не можем да ги споделим или да се докоснем до тях. Много хора по света нямат елементарен достъп до знание само заради технологичната бариера и то като имаме предвид, че в днешни дни всичко може да бъде достигнато чрез смартфони. Буквално днес, в рамките на час, след като прочетете този текст, стига дистрибуторът да е избрал да даде достъп.

И ако това трябва да се промени, то ще се промени. Ще бъдем свидетели на консолидация на колекциите и технологичната инфраструктура, която ще ги предоставя. (О, разбира се, ще има дублиране и архиви, точно както ги има при търсенето в Гугъл, и ще са разположени на множество сървъри на различни места, които ще си поделят трафика. Това ще подобри скоростта на услугите и устойчивостта в случай на бедствия или аварии) Ще бъдем свидетели на появата на бизнес модели, при които ще се плаща за това, което в момента наричаме „издател“, позволявайки напълно безплатен и свободен достъп до съдържанието в такава глобална библиотека.

Вторият хубав отговор на първоначалния въпрос е малко по-сложен: ще има три милиона библиотеки. Точната бройка не е от голямо значение, но пресметнах цифрата въз основа на статистиката на Американската библиотечна асоциация, според която в САЩ има 119 000 библиотеки, и след това екстраполирах. Има надежда, че прираста на населението на Земята плавно ще достигне и надмине 9 милиарда души в следващите десетилетия. При сегашния доход на глава от население в САЩ, това прави около 3 милиона библиотеки, т.е. библиотека на всеки 3000 души. На мен ми звучи добре!

Тези библиотеки ще са различни, разбира се. Всичките им печатни издания ще спадат към така наречената „специална колекция“: уникални материали, които само те притежават заради местонахождението и историята им.

Читателите все пак ще посещават 3-те милиона библиотеки, най-малкото за да видят уникалните издания, с които те разполагат, но ще намират и много други неща, които са там и днес: интелигентни хора, ангажирани с работа със знания в полза на общността. Библиотекарите ще бъдат там като наставници, ментори, ръководители, а останалите членове на обществото ще бъдат в ролята на хора търсещи и споделящи знание, предприемачи в бизнеса или в духовната сфера. Библиотеките са идеалното „трето място“ за свободно общество и никога няма да загубят силната си привлекателност.

С каква увереност твърдя, че това са правилните отговори? Голяма! Добрите новини са, че ако съм прав, значи с човечеството са се случили хубави неща. Подобна глобална книжна вселена със свободен достъп означава, че човечеството е направило големи стъпки към преодоляване на разцеплението, разделението, сектантството и политическите патологии. Ако библиотеката, която си представям, бъде достъпна за хората в държавата, която днес наричаме Северна Корея, тогава със сигурност ще знаем, че светът е станал по-хубаво място.

Споменах и един лош отговор, който се надявам да е грешен. Този отговор е доста песимистичен: няма да има нито една библиотека.

Има много възможности песимизмът да се превърне в реалност. Бедствено съчетание от ядрени оръжия, астероиди и разрушаващ се климат – загубата на библиотеките ще бъде просто един по-незначителен симптом на упадъка в антиутопичното бъдеще. Библиотеките могат да станат жертва и на собственото ни късогледство и тесногръдие. Всички сме чували твърдението, че нямаме нужда от библиотеки, след като всичко е на дигитален носител.

Въпреки това имаме нужда от библиотеки! Във време на пренасищане с информация, библиотеките ще организират, събират, отсяват и ще се грижат за качествената информация – тази, която умни хора са се трудили да създадат и запазят, тази, на която можеш да разчиташ, когато искаш да разбереш света прецизно и в дълбочина, нещата, които са твърде сложни, за да се появят чрез аутсорсинг в Интернет, или твърде непопулярни, за да ни бъдат натрапени от корпорации и политици. Библиотекарите – умни, професионалисти, трогващи се единствено от истината, са джедаите на бъдещето на нашата култура и заслужават цялото ни уважение.

Библиотеките като физически места са ценни днес и ще бъдат такива и след сто години. Колкото и да съм оптимистичен за бъдещето, все пак и тогава идеалистите, добрите и умните хора няма да са единствените на света. Тогава, както и сега, те ще ценят възможността да придобиват знания и да споделят мислите си с други хора.

Ако се оставим да ни обземе техно-оптимизъм и безгрижие и в резултат допуснем библиотеките да изчезнат, ще живеем в по-лошо място. Съществуват много исторически обяснения за изчезването на великолепната Александрийска библиотека от древността. Личното ми мнение е, че тя не е станала жертва на Юлий Цезар, християнските монаси или ислямските воини. По-вероятно е библиотеките да изчезнат, защото отговорните лидери на общността ще ги лишат от подкрепа, ще ги приемат за даденост и ще се отнасят към тях с пренебрежение.

Въпреки това мога да си позволя да съм оптимист. Александрийската библиотека може и да е погубена в първите векове от нашата ера, но на практика се е появила отново. При всички политически, религиозни и социални предизвикателства пред Египет днес, бляскава нова сграда на Александрийското пристанище вече второ десетилетие е място за срещи, разговори и, най-важното, за четене. Винаги ще имаме нужда от място, където да четем.

Превод: Диана Василева