Как се запълва празнина с формата на зайче
Очаквах „Празнина с форма на зайче“ (изд. „Фют“) още откакто Мария Донева разказа за нея в подкаста „На нов ред“. И книгата най-сетне е тук, цветна и красива, независимо от тежката тематика, на която е посветена. А именно – загубата.
Джон и Томас Дохърти разказват за опустошаващата сила на скръбта през историята на едно близко приятелство. Костенурчето Бъртъл и зайчето Хъртъл са другарчета още от яслата. Растат заедно, смеят се и играят. Впускат се в приключения, споделят хубавите моменти и трудностите, независимо от различията си. Докато един ден…
Зайчето и костенурчето…както играха заедно – БАМ! –
Просто без никакво предупреждение Бъртъл остана си сам.
Хъртъл изчезна и вместо гласа й чуваше се тишина.
А пък на нейното място внезапно зейна една празнина.
Останал сам, Бъртъл не знае как да се справи с бушуващите в него чувства и страшната липса. Не може и да повярва, че светът продължава да съществува без Хъртъл. Недоумява как някой може да го няма, а присъствието му да изпълва изцяло сърцето и ума.
Тогава Бъртъл среща Герда, голямата и кротка мечка, която му предлага утеха и топла прегръдка. На нея костенурчето доверява мъката си и я моли за съвет – как час по-скоро да изтръгне болката от гърдите си! И Герда действително го научава да се справя със загубата, ала не с категоричност и ожесточение, а с кротко съзерцание и смирение.
На първо четене „Празнина с форма на зайче“ напомня на „Плоския заек“ по своята идея. По-късно обаче книгата се усложнява и обогатява. Любопитното в нея е, че показва 5-те етапа на скръбта (според теорията на Кюблер-Рос), през които всички минаваме, когато загубим близък човек. Бъртъл преминава постепенно през всеки от тях: отричане, гняв, пазарене, депресия и приемане, като показва на малките читатели, че това са нормални чувства. И тяхното наличие не означава, че нещо не е наред, а тъкмо напротив – че сме обичали силно и безгранично.
Герда предлага действително най-работещото решение и верните стъпки за справяне със скръбта. Доказва на Бъртъл, че отричането на тежките чувства не ги премахва и не успокоява сломеното сърце. Вместо това тя му показва как да запълни празнината с форма на зайче, така че да го топли в трудните мигове.
Книгата отправя и друго важно послание – че животът предоставя най-различни моменти, някои хубави, но някои неприятни. И това е съвсем естествено, дори нужно. Подобно искрено и добронамерено признание е в контрапункт на широкоразпространения стремеж към щастие на всяка цена и преднамерен позитивизъм, за които в терапевтичните среди е вече доказано, че водят до повече стрес и неудовлетвореност в дългосрочен план.
Никой не е постоянно щастлив. Случва се, без да го искаш,
без да си имал изобщо вина, губиш любими и близки.
„Празнината с форма на зайче“ е нежна и трогателна, но и достатъчно щадяща малките читатели. Подхожда с уважение и състрадание и лесно достига до най-чувствителните струни. Не се опитва да разсее набързо тъгата, да омаловажи чувствата или да наложи ненавременно спокойствие. Точно това я прави особено подходяща за малчуганите, които преживяват скръб. Както впрочем и за всички останали, защото загубата е част от живота.
Ето още 6 книги, помагащи ни да поднесем деликатната тема за смъртта.
