Как класиците ни започват да пишат за деца?

В поредица от публикации ще Ви представим първите стъпки в детската литература на някои от големите ни имена в нея през техните очи, както и възгледите им за мястото на книгата в живота на детето. Ще започнем с Елин Пелин*. Ето как той описва „прохождането” си в литературата за деца:

„Как да ви кажа, някои смятат, че аз съм, така да се каже, първият, който е почнал да пише за децата литературно, изискано. Може би това да не е вярно, защото, когато аз започнах да пиша за децата, пишеше и Ран Босилек и Чичо Стоян. Но аз ги пишех тия работи, как да ви кажа… трябваше да се живее някак си. С един виден учител тук, в София, Иван Пенев – той е много стар човек вече – рекохме той да издава едно списание и аз да съм му редактор. Той знаеше да пише народни приказки. Почнахме едно списание „Веселушка” се казваше. В това списание аз започнах да пиша разни приказки и от Буш превеждахме някои работи. Тогава нямаше много художници, да им кажеш нещо да ти нарисуват. Почнах да пиша моите стихове за деца, които сега почти се забравят и малко отхвърлят, но те много се търсеха. Търсят се и сега и новото издание е много добре разпространено. Моите детски стихове са повече писани, така да се каже, по-сезонно. Например за мартенската книжка трябва нещо за Баба Марта: аз имам десетина стихотворения. Или за май, за цветята, или за зимата, за шейната…

По този начин съм ги писал тия стихове. Тия стихове са повече за природата, описани са животните и може да се каже, това са пантеистически стихотворения за природата. Има и малко хумористични. Но във всичко, трябва да ви кажа, има известна мисъл, известно нещо казано, известна фраза, която го характеризира. Това са ми казвали и други някои, които си служат със стихове за възпитание на децата. Сюжетите са такива. Не съм много труд употребил. Някои са сполучливи, но някои са стихоплетни работи. Обаче съм ги писал така, в такъв дух – като че ли детето ги казва от себе си. Например „Ласто-ласто, ластовичке” – това е детето, което го казва – Добре дошла, пролет!”… Детето да може да се приучва да говори, да приказва и да е нещо негово, с негови впечатления, простички… Дали съм сполучил, не зная. Обаче бяха много популярни моите стихове между децата. По този начин съм написал и приказките, които са взети от народните приказки и съм ги преправил. Някои съм измислил, като „Трите баби” и „Чохеното контошче”…

Един ден поисках да покажа на децата как си изпащат, когато са непослушни и какво става с тях, когато се поправят. Ето така се създадоха книгите за Ян Бибиян… „Ян Бибиян” го написах, когато почнахме вестник „Пътека”. Седмица по седмица съм го писал…“

Елин Пелин търси мястото на книгата в живота на децата, вълнува се от създаването им, дава съвети на колегите си и на учителите. Ето някои от размислите му по този повод:

„Най-много пленява и увлича децата фантастичното, героичното и комичното. Ето защо народните приказки толкова много харесват на децата. В тия приказки се преплитат почти феерично и трите горни елементи.

Стиховете за децата трябва да бъдат леки, звучни и главно богати с образи прости, но силни. Народните песни – поговорки за деца са често безсмислени, но са богати със звучност и преплитане на думи, образни и внезапни.

Народните приказки, така както се разправят от самия народ, имат форма кристализирана и съвършена като стих. Така взети, приказките са най-добри за децата. По разните сборници на народните приказки обаче рядко се срещат приказки, записани в тяхната идеална форма. Те или са разправени от някой неумел разказвач, който я е развалил, или пък са развалени от литературния вкус на самия записвач.

Децата в училището живеят в една особена атмосфера, дето книгата им се налага сама по себе си. От читанките и христоматиите те се запознават с откъслеци от разни автори, които будят техния интерес. В училището те добиват знания за животни, земи, столици, морета, което дразни и възбужда детската фантазия и предизвиква интерес към нещо по-ново, по-неизвестно, по-любопитно и увлекателно. Тоя интерес на детето може да бъде задоволен само с четене на книги вън от училището.“

А колко актуално звучат страховете, болката и съзнателността за проблемите пред детските книги, изречени преди около век:

„Любовта към книгата и интересът към литературата, ако не се развие у човека още докато той е дете, не може да се развие никога.“

„При днешните скъпи цени на книгата трябва да се направи нещо, та и най-бедното дете, което ходи на училище, да има освен учебниците и други свои лично негови си книги.“

„В последните две-три години повечето от нашите писатели се впуснаха и в полето на детската литература. Преценката на техните работи досега е дадена само от приятелите им.“

„Министерството на Народното просвещение досега не е полагало особени грижи за детската литература, а би трябвало да съзнае, че най-големи негови помагачи са, които пишат за децата.“

„Държавата дава субсидии за насадени дръвчета, за фурни за печене на сливи, за отгледани породисти свини и прасета, а за ония, които садят най-хубавите цветя в човешката душа, няма никаква грижа.“

*Използваните цитати на Елин Пелин са от страниците на „Антология. Българска детска литература” (съст. П. Стефанов, В. Търново, 2000 г.) и „Българска детска проза” (Михаил Василев, изд. Народна младеж, 1987 г.)

Над публикацията работи: Катя Кирилова, e-mail: k.kirilova@detskiknigi.com