16 безотказни метода за стимулиране на четенето
Сред многобройните въпроси, които си задава един четящ родител, е как да стимулира децата си да четат. Оказва се, че един от ефективните способи да провокираме детето да се обърне към книгата, е да превърнем четенето в съпътстваща дейност, в навик, с който то се свързва емоционално. Съществуват много средства за провокиране на интерес към четенето и те не са нито екстравагантни, нито скъпи, а са въпрос на желание, търпение и готовност за експерименти от страна на родителя. В долния текст ви предлагаме няколко идеи в тази посока.
– Предстои ви семейно пътешествие? Помолете детето си да бъде ваш гид, като се запознае предварително с местата, които ще посетите. Провокирайте го да потърси допълнителна информация за тях в пътеводители, справочници, туристически брошури, информационни страници в Интернет и др. Можете дори да му предложите да състави маршрута за вашето пътуване.
– По време на посещения в различни институции, свързани с културно-историческото наследство (например в музеите), го помолете да прочете няколко информационни табла, а след това ги обсъдете. Ако сте посещавали други подобни музеи, направете сравнение между експозициите и си припомнете произведения, в които сте срещали повести, стихове, разкази или друга информация по темата.
– Всеки път, когато отивате с детето си на място, където се налага да почакате (при зъболекаря, лекаря, в ресторант и др.), кажете му да вземе със себе си някоя любима книга.
– Въведете ежедневното четене преди сън. Четенето преди лягане кара децата да се чувстват спокойни и сигурни, независимо дали са съвсем малки или в предучилищна възраст. Това е своеобразен семеен ритуал, за който след време всички с носталгия ще си припомняте. Чудесна идея е да предложите на по-големите деца в семейството да четат на по-малките – така ще упражнят уменията си за четене и същевременно ще затвърдят връзката си с малчуганите.
Обърнете специално внимание на страниците или книгите, които детето ви предпочита и го оставяйте само да избира книгите си. За детето е важно да знае, че го възприемате като личност.
– Подготвяйте малки послания само за него. Това е един забавен и лесен начин да накарате детето да чете кратки, позитивни изречения. Те могат да бъдат бележки на хладилника или на масата, оставени по различни поводи. Например: „Обичам те! Тати” или „Вътре се крие ягодова торта”.
– Описвайте чувствата, изразени на картинките или чрез героите. Например: „Малкото мече изглежда тъжно. Дали няма нужда някой да го гушне?”. Малките деца имат нужда да чуват и научават думите, които описват чувствата, тъй като самите те са в етап на опознаване на собствените си емоции.
– Четете книги, с които детето може да работи активно. На бебето ще му хареса да разучава с пръсти и уста книжка от твърд картон или пластмаса, с шумящи елементи или музикални бутони, докато за по-голямото дете ще е удоволствие интерактивната книга. Поканете детето си да разгърне кориците, да усети текстурите, да чуе звуковите ефекти и дори да види как се движат героите в интерактивните приказки за различни мобилни устройства.
– Докато четете приказка с детето си, правете паузи, за да я обсъдите заедно. Кажете: „Чудя се какво ли ще се случи сега! Ти имаш ли идеи?”, „Какво ще направи момиченцето според теб?”. Ако детето е малко, помолете го да ви посочи с пръст, това за което говорите. Например: „Къде е кравата? Покажи ми я.”
– Събудете артиста в себе си. Променяйте често интонацията си и играйте с израженията на лицето, за да подчертаете това, което казвате. Например шушнете, когато главният герой спи или говорете със сериозен глас, когато казвате нещо важно. Детето ви ще е запленено от приказката, а също така ще научи да наблюдава лицето ви и да слуша гласа ви, за да разбира по-добре емоциите.
Докато четете приказка, оставете детето да се отдаде на своето въображение и да откликва на илюстрациите и вълнуващите моменти в историята – дори ако това означава да прекъсва прочита ви.
– Препрочитайте му любими приказки, като пропускате думи или фрази. За него ще е удоволствие да ви допълва или да повтаря рими, които обича, а това може да е и възможност и да разкаже историята по свой начин. Възползвайте се от случая да говорите за цвета, формата и размера на предметите, за да стимулирате уменията му да ги разпознава и назовава.
– Подгответе детето си за четенето и писането, като го учите да разпознава буквите и звуците, които им съответстват. Помолете го да открие някои букви от книгата и да ги произнесе.
– Приказките могат да помогнат на вашето дете да се справя по-добре с някои ситуации в живота. За него може да е успокояващо да чуе и обсъди приказка за първия ден в яслата или детската градина, за загубата на домашен любимец или за караница между приятели. Така то ще разбере, че не е единственият човек, който преживява подобни ситуации, и в същото време ще се научи как да ги посреща.
– Стимулирайте детето да съчинява само пожелания за рождени дни, писма до приятелчета или дори до Дядо Коледа. Това умение ще му помогне не само да развие правописа си и умението да се изразява – то ще му помогне да се запознае и със структурата на кореспонденцията. А това си е доста важно умение, когато пораснеш.
– Твърде често децата са разсеяни (все пак са деца!) и не можем да изискваме от тях концентрация на всяка цена. Затова е добре времето за приказки да се случва след игрите и физическите дейности, когато детето е готово да си отпочине и има нужда от спокойствие. Ако все пак се съмнявате, че вниманието му е насочено към историята, която четете, можете да вмъкнете някоя дума или изречение, които съвсем не се вписват в сюжета като: „Зелката се убола на вретеното и заспала дълбок стогодишен сън”.
В статията са използвани материали от http://bv.alloprof.qc.ca.
Превод и адаптация: Деяна Русева
Илюстрация на корицата: Freepik