Как да стимулираме детското четене?

Един от най-честите въпроси, които си задават съвременните родители, е как да провокират децата да четат. И разбира се, ако потърсят, ще открият множество съвети. Оказва се, че един от ефективните способи е да превърнем четенето в съпътстваща дейност, в навик, с който сме свързани емоционално.

Съществуват много средства за стимулиране на интереса към четенето и те не са нито екстравагантни, нито скъпи, а са въпрос на желание, търпение, готовност за експерименти и любов към книгата от страна на родителя. Ето няколко ситуации, в които можете да събудите желанието за четене у децата:

  1. Предстои ви семейно пътешествие? Помолете детето си да бъде ваш гид, като се запознае предварително с местата, които ще посетите. Провокирайте го да потърси допълнителна информация за тях в пътеводители, справочници, туристически брошури, информационни страници в Интернет и др. Можете дори да му предложите да състави маршрута за вашето пътуване.
  2. По време на посещения в различни институции, свързани с културно-историческото наследство (например в музеите), го помолете да прочете няколко информационни табла, а след това ги обсъдете. Ако сте посещавали други подобни музеи, направете сръвнение между експозициите и си припомнете произведения, в които сте срещали повести, стихове, разкази или друга информация по темата.
  3. Всеки път, когато отивате с детето си на място, където се налага да почакате (при зъболекаря, лекаря, в ресторант и др.), кажете му да вземе със себе си някоя любима книга.
  4. Въведете ежедневното четене преди сън. Четенето преди лягане кара децата да се чувстват спокойни и сигурни, независимо дали са съвсем малки или в предучилищна възраст. Това е своебразен семеен ритуал, за който след време всички с носталгия ще си припомняте. Чудесна идея е да предложите на по-големите деца в семейството да четат на по-малките – така хем ще упражнят уменията си за четене, хем ще затвърдят връзката си с малчуганите.
  5. Обърнете специално внимание на страниците или книгите, които детето ви предпочита и го оставяйте само да избира книгите си. За детето е важно да знае, че го възприемате като личност.
  6. Подготвяйте малки послания само за него. Това е един забавен и лесен начин да накарате детето да чете кратки, позитивни изречения. Те могат да бъдат бележки на хладилника или на масата, оставени по различни поводи. Например: „Обичам те! Тати” или „Вътре се крие ягодова торта”.
  7. Описвайте чувствата, изразени на картинките или чрез героите. Например кажете: „Малкото мече изглежда тъжно. Дали няма нужда някой да го гушне?”.  Малките деца имат нужда да чуват и научават думите, които описват чувствата, тъй като самите те са в етап на опознаване на собствените си емоции.
  8. Четете книги, с които детето може да работи активно. На бебето ще му хареса да разучава с пръсти и уста книжка от твърд картон или пластмаса, с шумящи елементи или музикални бутони, докато за по-голямото дете ще е удоволствие интерактивната книга. Поканете детето си да разгърне кориците, да усети текстурите, да чуе звуковите ефекти и дори да види как се движат героите в интерактивните приказки за различни мобилни устройства като телефон и таблет.
  9. Докато четете приказка с детето си, правете паузи, за да я обсъдите заедно. Кажете: „Чудя се, какво ли ще се случи сега! Ти имаш ли идеи?”, „Какво ще направи момиченцето според теб?”. Ако детето е малко, помолете го да ви посочи с пръст, това за което говорите. Например: „Къде е кравата? Покажи ми я.”
  10. Събудете артиста в себе си. Променяйте често интонацията си и играйте с израженията на лицето, за да подчертаете това, което казвате. Например шушнете, когато главният герой спи или говорете със сериозен глас, когато казвате нещо важно. Детето ви ще е запленено от приказката, а също така ще научи да наблюдава лицето ви и да слуша гласа ви, за да разбира по-добре емоциите.
  11. Избягайте заедно с детето в един въображаем свят. Докато четете приказка, оставете детето да се отдаде на своето въображение и да откликва на илюстрациите и вълнуващите моменти в историята.
  12. Препрочитайте му любими приказки, като пропускате думи или фрази. За него ще е удоволствие да ви допълва или да повтаря рими, които обича, а това може да е и възможност да разкаже историята по свой начин. Възползвайте се от случая да говорите за цвета, формата и размера на предметите, за да стимулирате уменията му да ги разпознава и назовава.
  13. Подгответе детето си за четенето и писането, като го учите да разпознава буквите и звуците, които им съответстват. Помолете го да открие някои букви от книгата и да ги произнесе.
  14. Приказките могат да помогнат на вашето дете да се справя по-добре с някои ситуации в живота. За него може да е успокояващо да чуе и обсъди приказка за първия ден в яслата или детската градина, за загубата на домашен любимец или за караница между приятели. Така то ще разбере, че не е единственият човек, който преживява подобни ситуации и в същото време ще се научи как да ги посреща.
  15. Стимулирайте детето да съчинява само пожелания за рождени дни, писма до приятелчета или дори до Дядо Коледа. Това умение ще му помогне не само да развие правописа си и умението да се изразява – то ще му помогне да се запознае и със структурата на кореспонденцията. А това си е доста важно умение, когато пораснеш 😉

Другият често задаван въпрос от родителите е на каква възраст да започнат с четенето. Не трябва да чакаме детето да се е научило да чете, за да влезе в контакт с книгата, а да се впуснем в света на книжните приключения още от самото раждане. Четенето на глас от родителите благоприятства развитието при малките деца и когато е редовно, улеснява тяхното опознаване на езика. Позволява както да се учат да слушат, така и да разпознават писмените думи. Четенето е и взаимно удоволствие за детето и родителя. Книжките с приказки ви дават възможност да прекарате чудесни моменти само със своето дете. Докато му разказвате приказка, то се сгушва до вас и слуша успокояващия звук на гласа ви, което засилва неговата привързаност.

Твърде често децата са разсеяни (все пак са деца!) и не можем да изискваме от тях концентрация на всяка цена. Затова е добре времето за приказки да се случва след игрите и физическите дейности, когато детето е готово да си отпочине и има нужда от спокойствие. Ако все пак се съмнявате, че вниманието му е насочено  към историята, която четете, можете да вмъкнете някоя дума или изречение, които съвсем не се вписват в сюжета. Например, „Зелката се убола на вретеното и заспала дълбок стогодишен сън”. Ако вашият малък слушател пропусне това, значи сте загубили вниманието му този път, но не се отказвайте!

В текста са използвани материали от http://bv.alloprof.qc.ca.

Превод и адаптация: Деяна Русева